На 21 януари се празнува Денят на родилната помощ , известен още като Бабинден . Празникът ще бъде отбелязан официално и в много болници и АГ-отделения в страната.
Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие. Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да ѝ "полеят". Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива ѝ вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла.
След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!". След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното ѝ рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ("хванала") червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки.
После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила. В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови. "Бабата" има и друга важна обредна роля за майката и детето.
Още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща "молитвената вода" при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането. На обяд булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на "бабата" и й подава подноса с храната.
Дъщерите и снахите подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл.
След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете. От 1951 година 21 януари е обявен за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите. Деня на родилната помощ официално ще чества Университетската акушеро-гинекологична болница "Майчин дом". Празникът ще започне в 11 часа в аудиторията на университетската болница. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към хората, чиято професия е свързана с раждането на новия живот.
По стар български обичай и тази година ще бъде извършен обредът «поливане». Още една традиция изградена в болницата ще бъде спазена на този ден. За седма поредна година в официалната част на празника, отпечатък на ръцете си ще оставят трима достойни за званието "Златни ръце" медици. Това са проф. Асен Николов, началник на Родилна клиника и шеф на катедрата по АГ на МФ към МУ - София, проф. Боряна Слънчева, началник на Клниката по неонатология и национален консултант и Борислава Жекова, главна акушерка на болницата.
