Днес Православната църква отбелязва Петдесетница. Празникът, известен още като Света Троица , е винаги в неделя, 50 дни след Великден. Светата Троица е символ на световната хармония, представлявана от безкрайното първоначало Бога-отец, абсолютния смисъл - Бога-син и Светия Дух - животворящото начало.
На Петдесетница Светият Дух се спуснал над събралите се в Ерусалим апостоли и ги подготвил да тръгнат по света и да сеят семето на Христовото учение.
Настанал голям чул шум от небето и над тях слязъл Светият Дух във формата на огнени езици. Веднага божественият огън пламнал в душите на апостолите и изпълнени с благодат, те започнали да прославят величието на Бога, като заговорили на различни, непознати за тях дотогава чужди езици.
Това им дало бодрост, сила и мъжество да отидат по всички краища на света да проповядват Евангелието и с готовност да отдадат и живота си за Христовата вяра. Тогава свети апостол Петър произнесъл първата си пламенна проповед. Словата му проникнали дълбоко в сърцата на слушащите го и в този ден приели вярата в Христа мнозина, които се кръстили и се присъединили към първата християнска общност. След този ден апостолите постановили християните да възпоменават това велико събитие, слизането на Светия Дух, всяка година на този ден.
Денят Петдесетница от древни времена се смята за рожден ден на Христовата църква , в която во веки обитава Божествената благодат на Светия Дух.
Понеделникът след Петдесетница е празникът на Светия Дух, наричан още от народа ни Духовден. Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, чрез Който ни се дарява всяка мъдрост и Който е източникът на живота.
Под влияние на православната църква в българската народна традиция празникът се нарича още Света Троица, защото на този ден апостолите влизат в пълно единение с Бога, който има три лица в неразривно единство. Апостолите са познали Бог-Отец чрез Сина Божий – Исус Христос, а чрез даровете на Светия Дух им е разкрита цялата божия истина. Това се отнася и за всеки християнин, който в момента на кръщението си влиза в общение с троичния Бог чрез Светия Дух.
Поради възловото значение на Петдесетница в християнската история празничното богослужение на този ден е по-особено – светата литургия се слива с вечернята, която обикновено се отслужва вечер. Именно на вечернята свещеникът разхвърля над вярващите предварително осветена шума от орехови листа, която напомня за слизането на Светия Дух над апостолите. Тези клонки се занасят по домовете и се пазят до следващата Петдесетница върху домашната икона или кандило.
Ореховите листа имат важно значение и в българските традиции на Света Троица. Тъй като се вярва, че душите на починалите са пуснати на Великден и се прибират на Спасовден, Света Троица или Свети Дух, в някои райони като Родопите, Тракия, Странджа на тези празници жените носят свежи орехови листа, разстилат ги върху пода на църквата и коленичат върху тях, затваряйки очите си.
Вярва се, че по този начин те „могат да чуят или да видят“ починалите си близки или светците. След литургията тези листа се носят на гробищата и се разстилат по гробовете – „за да правят сянка на починалите“. В Ловешко вместо орехова шума в църквите се носят липови листа и клони и се коленичи върху тях, а след това също ги отнасят на гробищата. В селата в Троянско наричат Петдесетница „празник на липата“, защото в този ден дърветата обръщат листата си надолу. На излизане от църквата след празничната литургия хората преминават под венец от липови клони „за здраве“.
Взетите на Петдесетница от храма осветени орехови или липови листа, освен че се пазят на домашната икона, се използват като универсален лек – против молци, като са ги слагат между тъканите и дрехите; поставят ги и в хамбарите, за да няма червеи по житото; при болест ги запалват и се опушват, „прикадяват“ с дима от тях. Изсушената осветена орехова шума поставят и в храната на овцете „за здраве и против уроки“. С ореховата шума на Петдесетница се закичват къщите, кошарите и другите стопански постройки, подобно на зеленината на Гергьовден.
