Покров на Пресвета Богородица е голям православен празник в памет на чудното явление на Божията Майка във Влахернския храм през 910 г. по време на обсадата на Константинопол.
Защо ни помага Богородица?
В своя земен живот Богородица изпитала много лишения и страдания. Сега, разбирайки всички страдания на човечеството, като майка на всеки християнин, тя помага на всеки страдащ човек. Божията Майка не осъжда човешкия род, а тъгува и ходатайства пред Бог за всеки човек. За тези, които са паднали, слаби, отчаяни и презрени Тя се явява Застъпница.
Почитането на Богородица като Застъпница, Ходатайка за хората е в корените на християнските традиции и опит. Именно чудесата на Божията Майка са свързани с такова количество чудотворни икони, които се почитат от християните.
Нейното ходатайство силно облегчава скръбта и бедите в човешкия живот. Ако те са необходими в името на спасението на човешката душа, то Божията Майка облегчава тези мъки. Нейното ходатайство намалява мярката на назначените страдания. 'Радвай се, Радост наша, покрий ни от всяко зло с Твоят честен омофор", - хората се обръщат отново и отново към Богородица , знаейки, че Тя винаги простира Своя молитвен покров над хората и умолява Своя Свят за вечно спасение. Молитвата е още една възможност да помолим Божията Майка за защита и застъпничество :" Пресвета Богородица , спаси ни'.
Молитва
0, Пресвета Дево, Майко на Господа на небесните сили. Царице на небето и земята, Всесилна Закрилнице на нашия град и нашата страна! Приеми тази хвалебно-благодарствена песен от нас. Твоите недостойни раби, и възнеси нашите молитви пред престола на Твоя Син и Бог - да се смили над нас, неправедните, и да излее благодатта Си над тези, които почитат Твоето всечестно име и с вяра и любов се покланят на Твоя чудотворен образ. Не сме достойни да бъдем помилвани, ако Ти не Го умилостивиш към нас, Владичице, защото за Теб е възможно да изпросиш всичко от Него. Затова прибягваме към Теб като към сигурна и бърза наша Застъпница.
Чуй нас, които Ти се молим, осени ни с Твоя всесилен покров и изпроси от Бога, Твоя Син, за нашите пастири ревност и бдителност над душите ни, за управниците - мъдрост и сила, за съдиите - правда и безпристрастност, за наставниците - разум и смиреномъдрие, за съпрузите - любов и разбирателство, за децата - послушание, за оскърбяваните търпение, за оскърбяващите - страх Божий, за скърбящите - благодушие, за радващите се - въздържание и за всички нас дух на разум и благочестие, дух на милосърдие и кротост.
О, Пресвета Владичице, смили се над нас, Твоите немощни люде, разпръснатите събери, заблудените насочи към правия път, старците подкрепи, на младите дай целомъдрие, децата възпитай, обгърни всички нас с Твоето милостиво застъпничество, изведи ни от дълбините на греха и просвети сърдечните ни очи, за да гледат към нашето спасение, Бъди милостива към нас и тук, и там - и в страната на нашия земен живот, и на Страшния съд на Твоя Син.
Починалите с вяра и покаяние наши отци и братя въдвори във вечния живот заедно с ангелите и с всички светии. Защото Ти си, Владичице, слава на небесните и упование на земните жители, Ти след Бога си наша надежда и Застъпница за всички, които с вяра прибягват към Тебе. Затова на Теб се молим и на Теб, като на всесилна Помощница, сами себе си, и един другиго, и целия си живот предаваме, сега и всякога, и во веки веков. Амин!
История на празника
Много пъти Света Богородица се е явявала на различни светии, но никога и на никой не се е явявала в такава слава, както в Константинополския Владически храм.
На брега на залива Златен рог се намирал най-почитаемия в Константинопол храм -Влахернския. След намирането на ризата на Пресветата Богородица /мафор - дълго женско покривало, от главата до петите/, император Лъв Велики достроил в храма специално помещение за съхранение на светинята. По преданието, в този храм ежедневно се случвали чудеса:"Някога в Константинопол в една църква имало икона на Светата Дева, пред който висял покров, който я покривал, но всеки петък, на вечернята този покров, без никой да го докосва, сам самичък, с Божието чудо се издигал към небето, а в събота, покрова се връщал обратно на предишното място и оставал там до следващия петък." Това място станало мястото на най-голямо почитание към Богородица.
Именно в този храм на 1 октомври 910 г., се случило чудо, в чест на което бил установен празника Покров на Пресвета Богородица. По време на всенощно бдение, когато всички жители горещо се молели за избавление от врага, обкръжил Константинопол, светият Андрей видял Пресветата Дева, шестваща по въздуха с обкръжение от ангели и светии. Светият пророк Йоан Предтеча и апостол Йоан Богослов съпровождали Небесната Царица. На колене, Божията Майка дълго се молила, а след това, отивайки към престола в храма, снела от главата си покривалото и го разпростряла над молещите се в храма хора.
Андрей със страх и трепет съзерцавал това Божествено явление и попитал стоящия до него негов ученик, блажения Епифаний- "Виждаш ли, Царицата и Госпожата, молеща се за целия свят?"-"Виждам, свети отче, и се ужасявам". Освен тях, никой не видял Богородица. Светите Андрей и Епифаний, удостоени да съзерцават молещата се Богородица, дълго време гледали разпрострения над хората покров и озарената с небесна светлина Богородица. "И докато била там Пресвета Богородица, покривалото било видимо. Когато Тя изчезнала, и то станало невидимо. Но вземайки го със себе си, Тя оставила благодатта там" , пише Димитрий Ростовски. Със застъпничеството на Божията Майка врага бил изгонен от стените на Константинопол, а споменът за чудното явление на Богородица останал у народа.
