Четиридесет дни след като е родила, Пресвета Богородица знесла своя Младенец в Йерусалимския храм, както отрежда Мойсеевия закон, всеки първороден син да бъде редставян на Бога. Това било установено като припомняне на избавянето на израилските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък.
По тази причина, всеки един първороден син се представял като собственост на Господа и трябвало с определена от закона цена да бъде откупен.
По това време в Йерусалим живеел един благочестив старец на име Симеон. Той с вяра очеквал идването на Месия – Христос, защото му било обещано от
Светия Дух, че няма да умре, докато не види Христа Господен.
В българските вярвания този ден се нарича също Зимна Богородица, Вълча Богородица заради останали от езичеството вярвания за олицетворяване на Богородицата с демонични сили на долния свят и вярването, че това е един от три поредни дни (Трифунци), в който вълците бесуват.
Според народните вярвания през този ден не се работи никаква домашна или полска работа – шиене, плетене, чистене, работа в градината или на нивата, защото децата ще се раждат белязани. Само се готви. Домакините месят питки и ги раздават в две къщи.
Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. В народните представи Пресвета Богородица е покровителка на бременността и родилките, но също е "вълча Богородица", свързана с животни, олицетворяващи демоничните сили на долния свят. Така едновременно се почита християнската светица-майка и се омилостивяват силите на злото - чрез житна жертва, сексуално въздържание (своеобразен пост) и редица забрани, имащи магически характер.
Хората гадаели: Ако на този ден вали дъжд, ще вали през цялото лято. Ако има сняг, ще има и жито. Ако вземе човек пари на заем, цялата година ще взема и обратното. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо - мъжко или женско. Младите момичета вярвали, че какъвто мъж първи срещнат на този ден – такъв ще бъде и техния бъдещ съпруг – по външен вид и по характер. Затова празникът се нарича Сретен или Обретен.
