На 17 септември Православната църква почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов и отдава почит на добродетелите.
Църковното предание разказва, че през втората половина на І век в Рим е живяла благочестива жена, християнка, която се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов.
София и дъщерите й не скривали своята вяра и я изповядвали открито.
Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Тя обаче проявила необикновена сила през цялото време.
Момичетата не издържат на изтезанията и умират, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след смъртта на децата си умира и майка им, която също била погребана при тях. Църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
Народната традиция
На денят на Вяра, Надежда и Любов и майка им София гости не се връщат и задължително се даряват с храна.
На този ден, на масата се слага прясна питка (пита) и грозде. В светския календар както и в църковния, на тази дата се празнуват основните добродетели: вяра, надежда, любов и мъдрост. Според традицията, жените раздават питки и сезонни плодове за здраве.
Всеки проявява милосърдие към хората в беда и бедните - помага се на сиромах и на сираче, гостенин не се връща и им се дава храна.
Имен ден празнуват: Вера, Верка, Вяра, Люба, Любен, Любо, Любов, Любомир, Любомира, Любчо, Нада, Надежда, Надя, Севда, Софи, София и други сродни.
