На 21 май почитаме Светите равноапостоли Константин и Елена .
На 21 май имен ден празнуват всички с имената Константин, Елена, Елка, Еленко,Лена, Ленка, Ленко, Еленица, Костадин, Костадинка, Коста, Кочо, Койчо, Деница, Динко.
21 май е свързан и с Дионисиевите мистерии, които почитат възраждането на природата, огнените танци на нестинарите, магическите пророчества и лечебна сила.
Датата на църковния празник съвпада с някогашния древен култ към слънцето по нашите земи. Легендите разказват, че Константин е снажният момък, който нито за миг не се поколебал да влезе в огъня в името на Бог и той го избрал за свой помощник, с цел да убеди всеки, който е прегрешил да играе върху огнена жарава.
Според преданията на друга легенда, първата нестинарка е изкупила греховете на жителите в село Българи, което било затворено и те се женили помежду си, като белезите върху децата били доказателство за техните прегрешения.
Още от незапомнени времена нашите предци са знаели, че огънят притежава магическа сила и пречиства не само предметите, преминали през него, но и грешните души.
Народните поверия гласят, че който прескача огъня ще бъде здрав през цялата година.
Затова те държат в ръцете си икона на двамата светци Константин и Елена.
Нестинарството
Българският народ свързва този ден с игрите по огън – нестинарството.
Наклаждат се големи огньове, а мъже и жени танцуват върху горящите въглени. Православната църква не признава този обичай, а напротив – дори и го преследва. Макар и танцуващите да държат икона на св. св. Константин и Елена в ръцете си, те са наричани “обладани от дявола“.
Народната традицията е запазена и досега в някои райони в оригиналния си вид, а по много места се изпълнява като атракция за туристите.
Народни обичаи на празника на Светите Константин и Елена
Приготовленията за празника започват няколко дни преди денят на Свети Константин и Елена, когато се събират на средства за общ курбан, а също и за почистване и поправяне на изворите и кладенците на селото. На мегдана предварително се подготвя голяма клада от дърва. Вечерта се запалва голям огърн, всички са се събрали около него и слушат хороводни мелодии, предназначени за обреда.
Когато запаленият огънят стихне, останалата жарава се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Свети Константин и Елена.
В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Вярва се, че влезлите в жаравата изпадат в състояние, в което могат да изрекът пророчески думи. Ритуалният им танц трае няколко минути. След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.
Този ден е свързан и с друг обичай. В по-голямата част от българската етнотеритория на този ден моми и момци връзват люлки и се люлеят. Вярва се, че харесаната на 21 май мома ще бъде добра домакиня и ще роди много момчета. На курбана се събира цялото село, а именниците посрещат гости.
Царуването на император Константин е едно от най-важните в историята, понеже при него християнската вяра, тъй дълго преследвана, станала господстваща в обширната му империя.
Името Константин в превод от гръцки език означава постоянен и търпелив, а името Елена - светлина, сияние, ореол, а също и избраница.
