На 27 ноември 1919 г. се подписва безспорно една от най-пагубните спогодби в цялата българска история – Ньойският договор .
В края на Първата световна война, българската държава има нещастието да е от страната на загубилите най-големия дотогава световен конфликт.
В края на 1919г. българска делегация, начело с министър-председателя Александър Стамболийски е изпратена към Франция. Отношението на французите към пратениците е било като към военнопленници. Техния достъп до външния свят е бил изключително ограничен, като още с пристигането си в Париж на българите е било забранено да излизат от хотела, в който са настанени, без специално разрешение.
В предварителните заседания на комисията, която се занимава с българския въпрос става ясно, че страната ще пострада изключително сериозно заради участието си във войната. Мерките които „великите сили“ вземат се оказват твърде крайни. Самият президент на САЩ – Удро Уилсън, отявлено им се противопоставя и заявява, че подобно решение на проблема би довело само и единствено до втора световна война (така и става, през 1939г.). Той изготвя своите прословути „14 точки“, които обаче европейците не желаят да изпълнят. Това провокира и оттеглянето на Щатите от дипломатическата сцена на Европа.
Въпреки предупрежденията, победителките от Антантата продължават дейността си по изготвянето на договорите и към края на 1919г. Версайската система е изцяло завършена. На 19 септември условията за мир са връчени на министър-председателя Александър Стамболийски.
Те гласят следното: Според териториалните клаузи българската държава се лишава от Южна Добруджа в полза на Румъния. Западните покрайнини, които са с важно стратегическо значение – Царибродско, Босилеградско и Кулско минават под властта на Сърбо-Хърватско-Словенската държава. В полза на Гърция, България се лишава от голяма част от извоюваните през Балканската война територии, включващи цяла Беломорска Тракия.
Според финансовите клаузи държавата е задължена да изплати 2 250 000 златни франка репарации – сума непосилна за българското правителство по онова време. В срок от 5 години природните ресурси от мините край Перник трябва да се изнасят за КСХС (Кралство на сърби, хървати и словенци).
Протестът против Ньойския договор, 1933 г.
.jpg)
По традиция всяка година на 27 ноември в някогашна София се организира голям протест срещу клаузите на престъпния Ньойски договор . Днес споделяме снимки от демонстрациите, проведени през 1933 година. В тях участват хиляди студенти, представители на патриотични организации, българи от Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини. Стига се дори до инциденти и открити сблъсъци с конната стража.
