На днешният ден, 2 февруари Българската православна църква чества Зимна Богородица или Вълча Богородица, както и Сретение Господне. Един от най-светлите и почитани от българите в миналото празници, посветен на Божията майка, както и един от дванадесетте велики празници в годината.
Света Богородица донесла Сина си, малкият Исус Христос в Йерусалимския храм, 40 дни след раждането му, както повелявал законът на Моисей, според който всяко първородно дете от мъжки пол се представя пред Бог.
А след навършване на 40 дни от рождението, майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката е бедна, принасяла гургулица или два гълъба. На този закон смирено се подчинила и света Богородица.
През този ден не се работи, защото децата ще се раждат белязани. Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави.
Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата Месят се питки и се раздават в две къщи. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо мъжко или женско.
Девойките вярват, че бъдещият им съпруг ще прилича по външен вид и нрав на онзи мъж, когото срещнат пръв.
В народните представи света Богородица е покровителка на бременността и родилките, но също е "вълча Богородица", свързана с животни, олицетворяващи демоничните сили на долния свят. Така едновременно се почита християнската светица-майка и се омилостивяват силите на злото чрез житна жертва, сексуално въздържание (своеобразен пост) и редица забрани, имащи магически характер.