Зимна Богородица , Вълча Богородица , Сретение господне , с тези имена е познат 2 февруари. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския самодържец Юстиниан Велики (527-565 г.).Един от четирите празника, посветени на Божията майка.
Съвпада с четиридесетия ден от рождението на Иисус Христос, като Богородица отива в Йерусалимския храм.
С тези думи той наистина осмисля целия следващ живот на Исус - макар че дава на човечеството един нов закон - закона на любовта, с което учението му става предмет на много спорове и противоречия.
А страданията и кръстната смърт на любимия син като меч нараняват сърцето на Св. Богородица. В храма била и пророчица Анна и тя възторжено прославяла Бога, сподобила се да види Богомладенеца. По такъв начин праведният Симеон и пророчица Ана, изпълнени със светия Дух, потвърдили че младенецът е новороденият Месия.
На другия ден след това тържество се чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна.
Сретение Господне е един от дванадесетте велики празници през годината. По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.
През този ден не се работи, тъй като децата ще се раждат белязани. Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. Месят се питки и се раздават в две къщи. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо - мъжко или женско.
В народните представи света Богородица е покровителка на бременността и родилките, но също е "вълча Богородица", свързана с животни, олицетворяващи демоничните сили на долния свят. Така едновременно се почита християнската светица-майка и се омилостивяват силите на злото - чрез житна жертва, сексуално въздържание (своеобразен пост) и редица забрани, имащи свръхестествен характер.
