На 17 януари църквата почита паметта на преподобний Антоний Велики, първият признат създател на монашеското отшелничество. Животът му минава в пост и молитва.
впрягат добитъка.
Св. Антон е представен като по-малък брат близнак на св. Атанас. Има поверие, че всички болести се събират на Антоновден , а на Атанасовден тръгват по хората.
В българските вярвания двамата братя Антон и Атанас се представят като ковачи (среща се и като ножари, железари, налбанти) за това са и покровители на ковачите и железарите.
Антоновден е наричан още и Лелинден, Чуминден - празникът е свързан с предпазване от болести и най-вече "лелята" - чумата. Често наричат светците "бащи на чумата", тъй като се смята, че тя се е родила на техния празник. В тази връзка има редица забрани за жените: не се докосва вълна - защото се смята, че във вълната спи чумата; не се вари боб, леща, царевица, варива - да не се разболяват децата; не се плете и шие.
По традиция на този ден жените изпичат содени питки, те се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. мажат се с петмез или мед и ги раздават на близки и на съседи за здраве и една оставят на тавана за "лелята".
На места Антоновден се смята за лош празник, защото на този ден св. Антон преследва лудостта с нож в ръка, тя се крие в дявола и светецът се сърди люто.
В други райони в този ден се отбелязва първото пролетно затопляне и затова се изкарват животните на улицата.
Традиционно на трапезата присъства содена питка , тутманик, пълнена кокошка. Не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите.
Имен ден празнуват : На този ден имен ден празнуват: Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка и производни на латинското "Антониус", което означава „безценен".
