На Светлата сряда (Празна сряда) от Светлата седмица се изпълняват два обичая, които се правят за дъжд, плодородие, предпазване от градушка, бродници и лоши болест.
Често през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки. Това е така, защото според древно поверие, раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.
Светлата сряда, позната още като „Празна”, защото през нея работа не се похваща, а само ”се празнува”.
Според традицията на този ден жените не насаждат кокошки, защото няма да се излюпят пиленца, а мъжете не подрязват млади фиданки, защото няма да родят никога плод.
На този ден сред рупците в Странджа се изпълнява обичаят Мара Лишанка, а в Дупнишко — обичаят Ладино хоро. В играта Ладино хоро девойките се налавят в кръг, а две от тях държат кърпа над веригата.
На този ден в Странджа от стари времена момите изпълняват обичая „Мара лишанка”: три млади булки, женени през изминалата зима, вземат по един чехъл с различен цвят и ги напъхват един в друг. Така оформят кукла, наречена „Мара лишанка”, чиято глава е от червенич чехъл.
Забраждат я и я накичват като булка със сребърни невестински накити – „титрици”. След това избират мома, която трябва да е лазарувала, да може да се момее и да има живи родители. С обредни песни момите отиват в средата на селото и се разделят в две редици, хванати за ръце. Две по две девойките започват диалог с Мара лишанка - момата, която носи куклата, и пеят песен:
Маро-й-Лишанко! Говедар те либи. Ще дойдеш ли да го вземнеш? Ще ли дойдеш, скоро ли ще дойдеш?”
Мара лишанка им отговаря и диалогът продължава, като си предават куклата една на друга. След това момите, придружени от ергени и други жени и мъже от селото, отиват на реката и „окъпват” куклата. После девойките си измиват лицата и се връщат в селото. Обичаят "Мара лишанка" се изпълнява за осигуряване на дъжд и плодородие, за да се предпазят момите да не ги залюби змей и за да раждат деца булките.
