Втората неделя след Великден, известна като Томина неделя или "Великден за покойниците", е особен ден в българската традиция, изпълнен с дълбок духовен смисъл и богатство от обичаи. Това е последният ден от Светлата седмица, посветен на апостол Тома, наричан още Тома Неверни.
Легендата за Тома Неверни
Според Евангелското предание, след Възкресението Христос се явил на учениците си, но Тома отсъствал.
Защо на Томина неделя се посещават гробищата?
Традицията повелява в този ден да се почете паметта на починалите близки. Жените боядисват яйца, месят козунаци и ги раздават за "Бог да прости". На гробовете се запалват свещи, преливат се с вода и вино, като според вярванията това носи упокоение на душите на мъртвите и ги предпазва от превръщане в зли сили.
Томина неделя се възприема като втори Великден – този път насочен към света на отвъдното и свързан с желанието за мир и светлина за душите на починалите.
Обичаи и забрани, свързани с деня
Томина неделя е белязана и от множество местни традиции. В много селища се организират празнични събори, борби и хора, като по този начин хората вярват, че прогонват злите сили и привличат благоденствие.
В Странджа, например, се почита Рибната Света Петка – болни хора прекарват нощта край параклиси и свети извори с надеждата за изцеление, вярвайки, че светицата се явява като златна патица и носи изцеление.
Съществуват и забрани за деня. Варенето на мляко е забранено, за да не секне млякото на добитъка. В Бесарабия и Североизточна България следващият ден – наричан Софинден – се смята за неблагоприятен, затова хората избягват да перат, сушат дрехи или копаят, за да предотвратят суша и други бедствия.
Един от най-интересните ритуали е предпазването от болестта "топалък", засягаща хора и животни. Жените завързват вълнен парцал или навуща на оградите и изричат заклинания, за да остане болестта върху кола, а не върху живите същества.
Имен ден и курбани за защита
На Томина неделя празнуват имените си всички с имена Тома, Томислав и Томислава. Празникът е повод за курбани, посветени на Лятната Света Петка, които се правят с надежда светицата да пази земите и добитъка от природни бедствия като суша, наводнения и градушки.
