Св. преподобни Алексий, човек Божи
На 17 март имен ден празнуват всички, които носят името Св.
Алексий бил дългоочакван син на Евфимиан и Аглаида, благочестиви християни от Рим. Израснал в доброволен пост и смирение и поискал да отдаде живота си в служба на Бог. Но родителите му не искали това и го оженили за богаташка, красива жена. В нощта след сватбата Алексий тайно избягал и заминал за Лаодикия. Там раздал всичко, което притежавал и заживял като просяк пред църквата „Света Богородица”. За семейството му това било много тежко и майка му и съпругата му се затворили в стаите си, потънали в тъга.
Пред храма Алексий прекарал седемнадесет години като живял от подаяния, а дните си прекарвал в молитви. Една нощ служител на храма сънувал Божията Майка, която му казала, че на вратите на божия дом седи човек свят, който трябва да бъде въведен в църквата. От този момент Алексий бил обект на почит, което било в разрез с неговата воля. Той отново предприел пътуване, като искал да се пресели пред църквата „Свети Павел” в Киликия. По време на пътуването се разразила страшна буря, корабът се лутал дълго и акустирал близо до Рим. Алексий решил да заживее близо до бащината си къща и се отправил натам. Срещнал баща си, който след толкова години не успял да го познае. Поклонил му се до земята и помолил да му даде подслон в кътче от неговото имение, като му казал, че в замяна Бог ще върне странстващ човек от семейството. Бащата се просълзил и заръчал да бъде построена колиба в двора на имението, а слуга да обгрижва странника. Алексий получавал топла храна от трапезата на семейството, но раздавал всичко на нуждаещите се като себе си хранел само с хляб и вода. Прекарвал дните си отдаден на Бог, в молитви и смирение. Много му тежало да слуша скръбните плачове на майка си и жена си, но устоял и продължил стария си живот още седемнадесет години. Една нощ бил известен, че скоро Бог ще го прибере и започнал да описва живота си в писмо, като обяснил постъпката си и се извинил за причинените мъки.
По това време, на литургия на папа Инокентий се чул глас, който казал, че в дома на Евфимиан живее Божий човек, който се кани да излезе от тялото си. Папата се запътил към посочения дом и запитал кой е човека, и защо Евфимиан не е съобщил за него. Никой не се досещал за кого става дума. Изведнъж слугата, който обслужвал Алексий се досетил, че става въпрос за тайнствения добродушен просяк. Всички отишли в колибата, но го намерили мъртъв. Лицето му сияело с божествена светлина. Бащата прочел писмото и съобщил на жена си и снаха си за случилото се. Тялото на Алексий било поставено на одър и всички в града дошли да се поклонят и почетат паметта на човека, лишил се от всички земни блага в името на Бог.
