Българинът е типичен представител на източноевразийските популации, но с по-изразено влияние на източни популации, отколкото при останалите славянски народи. Генетично сме сродни със северните гърци и северните италианци, но нямаме нищо общо с тюрките и доста изненадващо - с турците.
Изследването е по съвместен проект на българо-италиански научен екип. От наша страна членове на екипа са проф. Драга Тончева от Катедрата по медицинска генетика при МУ-София и нейните две докторантки Сена Карачанак и Десислава Нешева, директорът на Института по микробиология при БАН акад. Ангел Гълъбов и известният антрополог чл.-кор. Йордан Йорданов също от БАН. Участници в проекта са 9-има учени от Катедрата по генетика и микробиология на Университета в Павия начело с проф. Антонио Торони и Алесандро Ачили от Катедрата по клетъчна биология на Университета в Перуджа. Идеята за проекта е на българския екип. Първоначалното финансиране с 300 000 лв. е отпуснато от Националния фонд "Нучни изследвания" в МОМН, по проект с ръководител чл.-кор. Йордан Йорданов и допълнено с финансиране от италиански фондации. ДНК анализите на хромозомите, които са изключително скъпи, са направени в Павия от член на българския екип.
* * *
България е на кръстопътя на народите, кой ли не е преминавал оттук, с много народ сме се омешали, затова сме си такива талантливи. Нали чувате непрекъснато подобни речи? Историческите и археологическите проучвания потвърждават сложното ни минало, а политиците обичат да експлоатират поединично ту славянската ни кръв, ту прабългарския ни ген, ту тракийската ни култура. Споменавам трите елемента, понеже по всичко изглежда, че генофондът ни наистина е съставен от три елемента: базисен и много древен с по-късни наслоения - славянски и средноазиатски. С българо-италианския проект за пръв път се прави мащабно научно изследване не за историческа, а за антропогенетична характеристика на българския народ. Първите резултати ни носят и някои изненади.
Задачата ни е да потърсим
връзката между генетиката и произхода
на българите, обяснява проф. Драга Тончева. Тази връзка е предмет на много сложна наука, която се съсредоточава върху мънички елементи от митохондриалната ДНК, предавана чрез жените, и мъжката Y хромозомa, предавана от баща на син, които носят информация за генетични "събития", натрупвани за дълъг период от време с начало преди 200 000 години. Тези участъци са нещо като банка данни, която акумулира мутации, маркиращи дългогодишна история, обяснява проф. Тончева.
Мутации в митохондриалната хромозома са възникнали преди 200 000 години, в т. нар. митохондриална Ева. Тази "Ева" е живяла в Африка и впоследствие в хромозомата са възникнали мутации, довели до оформянето на групи с различна генна характеристика, които са наричат хаплогрупи. Хаплогрупата е стабилна комбинация от мутации, която се предава на потомството. Според последната класификация (от 2009 г.) световната наука разграничава в човешкия геном общо 45 хаплогрупи, чиито носители сега живеят в различни краища на земята. Когато те бъдат проследени, се разбира как митохондриалната "Ева" се е разселила от Африка и на различни места е дала нови популации. Носители на хаплогрупа M например са мигрирали от Африка в североизточна посока по южното крайбрежие на Азия и са стигнали до Индия. Групата N върви на север и е определена като евроазиатска популация. Ние и изобщо - европейският генофонд, принадлежим именно към нея. Според обяснението на проф. Драга Тончева, когато анализираме честотата на тези хаплогрупи у съвременното население,
можем да разберем какви сме
Италианските учени в екипа имат голям опит в тази проблематика и изследват хромозоми от всичките 45 хаплогрупи на индивиди от различни райони на света. При подобни изследвания се доказва например, че влизането на индианците (представители на жълтата раса) в Азия е станало през Чукотка, а не с кораби, каквато теория има.
Графиката (вж. графиката) изобразява резултата от изследването на българската популация, съпоставено с известните данни за населението на европейски и азиатски страни. Нашият научен екип се занимава с комплексно изучаване на антропогенетичната характеристина на българската популация. Както се оказва, подобни изследвания, но много по-семпли и върху ограничен брой българи, са правени у нас през 1996 г. и 2000 г., обаче главно от чуждестранни учени. Сега нашият екип е предприел едно от най-мащабните подобни изследвания за отделна държава - изследвани са 855 българи от цялата страна, като пробите са взети анонимно от кръвни банки в страната с помощта на ген. Стоян Тонев и д-р Румен Попов от Военномедицинската академия.
Интересно е, че анализът на пробите е поверен на Сена Карачанак, младата докторантка го е направила в лабораториите на Университета в Павия с помощта на италианските учени. Затова нейното име е поставено на първо място сред съавторите на статията.
Заедно с резултатите от изследването на Y-хромозомата това всъщност ще е дисертацията, която Сена смята да защити скоро, въпреки постоянните грижи по новородената си дъщеричка. Тя очевидно е талантлив изследовател и разпалено се впуска да обяснява трудната материя. Изследването е сложно и много скъпо и италианците допринасят за реализирането на проекта, казва Сена. Това, разбира се, не е изненада, като знаем колко мизерно е финансирането на науката в България. Изследванията са по най-актуалните методи за анализ и класифициране на хаплогрупите, правят се трудно, на няколко етапа за всяка проба, казва Сена. И се опитва да ми обясни тънкости за молекулите на митохондриалната ДНК, аз учтиво ги отлагам "за после".
И така,
какво показват резултатите
Сена Карачанак:
"Ако се разгледа хаплогрупният състав на българския генофонд, той наподобява на състава на други европейски популации. Основният сигнал в българския митохондриален генофонд, т.е. в характеристиката на сегашните българи, идва от палеолита и времето на заселването на континента след последния ледников период. Генофондът обаче носи и следи от по-близки събития, затова е направен анализ на компонентите на хромозомната ДНК, с който се проследяват генетичните връзки между повече популации. За да се определи мястото на българите сред останалите европейски и азиатски популации, същият анализ бе съпоставен с набор от 42 популации. Така се установи, че освен базисното влияние - вероятно от траките, българите търпят влияние от прабългарите и от славяните, но от последните са видимо леко отдалечени поради намесата на източните елементи.
Наистина в графиката се вижда къде попадат българите сред останалите народи. Англосаксонската група се отделя ясно. По-отдалечени и обособени са баските. България е най-близо до славяните, до севервните гърци и до северните италианци. Но въпреки геграфската близост българите са много далече от турците, нямат общи генетични характеристики".
В разговора се вмества акад. Ангел Гълъбов, за да подчертае, че понякога у нас има увлечение да се изкарат българите тюрки. Нищо такова няма, нищо общо няма произходът ни с тюрките, "тюркската" теория трябва да бъде забравена завинаги, казва проф. Гълъбов. И добавя, че според изследването българският генофонд е много хомогенен в страната, с висока честота на т.нар. западноевразийски елементи. По думите му българите са в междинна позиция между източноевропейската и средиземноморската популация. В публикуваната статия пише, че докато средиземноморската линия може да се припише на траките - народ, който първи заселява Балканите, източните приноси се дължат на протобългарите, произходащи от Средния изток. Славяните също са източен елемент, а прабългарите са индоевропейски народ, идващ от територии южно от Памир, нищо тюркско - повтаря ученият. Този тип изследвания водят до много важни заключения, които осветляват съществени моменти от историята, добавя той.
Ходят ли траки из София
Оказва се обаче, че екипът готви и друга изненада. Има и втора част на научния проект. Проф. Йордан Йорданов ще предостави за анализ на митохондриална ДНК останки на индивиди, намерени при археологически разкопки - от средновековни некрополи от VIII-Х в. от н.е. и тракийски от VIII-VI в. пр.Хр. Това изследване също е сложно, тъй като митохондриална ДНК може да бъде взета не просто от костен материал, а само от зъби чрез разпрашаването им, обясняват учените. Сравнителният анализ от това изследване ще покаже много точно различните влияния в българския генофонд. В тези антропогенетични изследвания активен участник ще бъде докторантката Десислава Нешева.
В момента проф. Йорданов събира материал от тракийския период, със Средновековието е по-лесно, казва проф. Драга Тончева. В крайна сметка целта на проекта е максимално точно да разберем какви са съвременните българи, обобщава тя.
