Добрите хора , макар и малко, все още съществуват. Доказателство за това е старозагорецът Борис Лисичков .
"Само който не е живял на палатка, той не знае. Особено в тези сурови зими, които стават по поречието на Дунав ", споделя благодетелят. Имотът, който Лисичков предлага на бежанците, се намира в центъра на китното подбалканско градче. Не е голям, но е оборудван с необходимите за нормален живот уреди, посуда и места за спане. Къщата е с три стаи, баня и тоалетна. Има и красиво малко дворче с беседка и барбекю.
Добродотелят дори е подсигурил дърва за огрев за близо 2 месеца. Идеята му е в къщата да живеят майки с деца, загубили мъжете си във войната. Добротата и благотворителността в Борис е възпитана още от неговите баба и дядо. Прави добро, не за мерси, а за вътрешно удовлетворение. "Дядо ми, който беше рибар, живееше в турската махала на Свищов, всеки ден, когато се прибираше, успяваше да нахрани 20-30 деца.
Баба ми, майка, стринка, всеки ден го чакаха на входа на къщата с едни големи тави, пълни с риба, които раздаваше. Ние така сме научени. Имаме даже силата да не ни кажат едно "мерси". Дарителят има простичко условие за хората, които ще се настанят в къщата – да я пазят като своя. "Изискванията, които имам, е единствено да са сериозни хора, които да уважават имота като свой. Да го пазят. Нищо друго не искам, просто да бъдат хора. Да знаят, че са на място, което е по-добро от тези палатки ", допълва още Лисичков.
Само на метри от къщата има училище и детска градина, в които децата на бежанците могат да се обучават и да бъдат възпитавани. Закичените на няколко места в двора подкови - за късмет, провокират и разговора ни за доброто и имали то почва в душите ни. Лисичков е категоричен, че това качество намалява драстично. И той има обяснение за това. "Липсата на доброта у хората се дължи на това, че са станали много по-изнервени от живота. Това пречи на хората да бъдат добри. Но все още не е изчезнало напълно това качество у българина", вярва той.
Така заради неговото добро сърце, 2 семейства, напуснали домовете си заради страха от смъртта и ужаса на войната, ще намерят подслон с добри условия за живот, макар и далече от своите близки и роднини. Мъжът се надява, че няма да е единственият човек, дарил покрив и топлина на сирийски бежанци. Знае също така, че ще бъде упрекван за това, че има добро сърце .
