На 24 юни отбелязваме един от най-прекрасните летни празници - Еньовден ! С него са свързани редица поверия и народни традиции, които в някои краища на България са живи и до днес. Вярва се, че в нощта срещу Еньовден звездите слизат на земята и омайват тревите и цветята, придавайки им магическа целебна сила (така казва поверието). В нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва. А, за да сте здрави през цялата година, не пропускайте утре, на Еньовден, рано сутринта, преди изгрев слънце, да се измиете в течаща вода или да се отъркаляте в росата.
На Еньовден празнуват имената (именици)
Еньовден се чества на 24 юни, когато Православната църква отбелязва рождението на Св.
Суеверия за празника
Според разпространеното поверие, в полунощ срещу Еньовден небето се отваря – стават чудеса, но и черни магии. Сънищата са пророчески. От мястото, където има заровено богатство, излиза син пламък.
На този ден момината китка има голяма любовна сила. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, тя има силата да привлича и омайва избраника на момата. В нея задължително присъстват моминските билки – божур, седефче, иглика, невен, босилек, ружа, здравец, а за да ги любят ергените, момите добавят още любиче, омайниче, лепка.
.jpg)
Друго поверие за китките гласи, че се правят толкова китки колкото е броя на членовете в семейството. Китките се оставят през нощта навън. А на сутринта по тях се гадае за здравето на тези, за когото са наречени.
Звездите слизат на земята и се къпят в застиналите вълни на морето. Вярва се, че преди да “тръгне към зима”, слънцето се окъпва в изворите и реките и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него, е с особена магическа сила.
Затова през тази нощ водата в реките и кладенците на този ден е лечебна и магическа. След като се изкъпе във водите, слънцето поема своя обратен път към зимата. Народът вярва, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето “трепти” и “играе”. И който види това, ще бъде здрав през цялата година.
Суеверия за изгрева
Щастлив и здрав през цялата година е този, който види изгрева на Еньовден – Деня на Слънцето.
Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.
Вярва се, че преди да „тръгне към зима“, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
В нощта срещу Еньовден лечебните треви се “откупуват” от самодивите със специален обред. Жените подреждат в кръг кошниците с набраните магически растения и играят около тях “сключено хоро” в пълно мълчание. От билките се правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец, които през годината се използват за лекуване. Някъде китките са толкова, колкото са хората в семейството, наричат ги на тях и ги оставят през нощта навън.
На сутринта гадаят за здравето на този, на когото е наречена китката. После ги окачват из къщата и през годината ги ползват за лекуване. С тях кадят болните или ги окъпват с вода, в която са топили китките.
Всеки преди изгрев слънце трябва да се измие с лековитата роса или течаща вода, казва народът ни. Точно по изгрев слънце трябва да се обърнете с лице към него и през рамо да наблюдавате сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.
Къпане
В крайморските райони твърдят, че морето “спира да се движи” и също се къпят в него. Нощта срещу Еньовден е изпълнена с особена сила и тайнства. Вярва се, че в нея билките са най-лековити, затова рано сутрин на Еньовден моми и жени, врачки, баячки и магьосници събират билки, които използват за лек и магии през цялата година.
На Еньовден всички се къпят в реки и потоци, тъй като се смята, че на Еньовден слънцето се е окъпало във водата.
Билки
На първо място сред тях е еньовчето, също комуника, иглика, маточина. Народните вярвания твърдят, че по човека ходят 77 и половина болести. За 77 болести има цяр, само за половинката болест – няма. Всъщност, и за нея има половин билка, но нея само посветени билкари могат да намерят в потайната доба на еньовденската нощ и да използват.
С тревите и цветята, набрани на празника, се увива и голям еньовски венец, през който всички се провират за здраве. Той също се запазва и се използва срещу болестите.
В нощта срещу празника и билките имат най-голяма вълшебна сила. Събират се рано сутрин докато росата по тях все още не е изсъхнала. Берет се внимателно, без да наранявате корените им.
Според народните лечители билките и тревите, набрани преди изгрев слънце са най-лековити.
Събраните в потайна доба преди изгрев чер трън, еньовче, вратичка и комунига, иглика и маточина се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач, отбелязван на 1 юли.
Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.
Забрани
В нощта срещу Еньовден небето и земята се отварят и там, където има заровено имане излиза син пламък. Който го види, трябва да метне дрехата си отгоре или да провре нещо под пламъка. Тогава парите излизат и могат безопасно да бъдат взети.
Категорична е забраната да се жъне на Еньовден. Вярва се, че „Свети Еньо“ ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.
За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“, налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила.
