Гледжосаните и калайдисаните съдове, в които се вари домашната лютеница, крият сериозен риск за здравето. Приготвената зимнина в тях съдържа стократно повече олово от допустимото.
"Преди години глечта я бяха забранили, понеже е много вредна.Калаят също не е безопасен.Чрез този тип повърхност оловото влиза директно в продуктите, а то е силно токсично", обяснява проф.
"Поцинкованите съдове, в които се съхранява сирене в саламура, също крият опасности. Цинкът като метал не е опасен, но окисляването му определено крие риск за здравето", допълва професорът.
Оказва се, че оловото присъства и в покритието на домакинските съдове, в които се приготвят ястията за директна консумация. Най-голямо съмнение будят тенджерите и тиганите, произведени в Китай или арабските страни.
Проф. Попов напомня, че не по-малко вредни са чушките и доматите, отгледани близо до магистралата или предприятията, бълващи отровни частици.
"Те попадат в почвата и така отравят зеленчуците. Препоръчвам на хората много внимателно да подбират продуктите, които купуват. И на българския пазар има конкретни фирми и производители, които гарантират качество и сигурност", уточнява той.
"Да не забравяме въздуха, който дишаме, е най-богат на олово и със сигурност е по-опасен от лютеницата, която приготвяме в домашни условия. Другото важно нещо, което искам да кажа, е че в месата има много повече токсиканти, от който и да е друг хранителен продукт. Концентрацията на олово в месото нараства в пъти", категоричен е диетологът.
Въпреки това той е на мнение, че най-добрият вариант остава консумирането на домашна лютеница, стига зеленчуците да се проверени. Най-добре те да са от домашната зеленчукова градина.
Миналата година в Пловдивския университет беше открита химическа лаборатория за анализ на храни и биопродукти. Апаратурата там е важна за развитие на ефективни методи за анализ и контрол на качеството на храни и обекти на околната среда.
