Доц. Попов с най-чаканата новина за COVID-19 в България

Ежедневните случаи, които преминават през амбулаторните кабинети на клиниката, драстично намаляха. Не сме приемали болен с COVID-19 от 5 дни.

- Има ли опасност COVID-19 да се върне през есента или зимата?
- Генерално са възможни два сценария. Единият, на който аз съм горещ привърженик, е, че и този нов коронавирус ще последва модела на другите два, възникнали през този век, а именно SARS и MERS. Те се появиха изненадващо, а след това изчезнаха или се съсредоточиха в първоначалните си огнища.

Към настоящия момент двата гореспоменати коронавируса не са обект на повишена опасност за населението. SARS-CoV-2 няма потенциала на хилядолетните вируси на грипа, парагрипа, аденовируса, респираторно-синцитиалния вирус и на другите коронавируси за дългосрочно оцеляване в междуепидемичните периоди.

Вторият възможен сценарий предвид това, че инфекцията засегна относително малък брой хора по света, е SARS-CoV-2 да засегне много повече неимунни хора при втора или последващи вълни. Това предвижда и Световната здравна организация и НАТО, и други сериозни здравни аналитични центрове.

- Ако все пак се стигне до вариант две, ще има ли много поразени в България предвид, че сега се отървахме с малко инфектирани?
- При вариант две най-логично ми се струва предвиждането на медицинската служба на НАТО. Според колегите през октомври-ноември ще има втора вълна, която ще бъде пет пъти по-силна от първата.

Тя ще засегне повече хора, ще доведе и до повече смъртни случаи. Според същия анализ ще има и трета вълна, по време на която ще се разработи и внедри ефикасно лекарство за лечение на COVID-19, а 18 месеца след това се предвижда и създаването на ваксина.

- Кога ще бъде третата вълна?
- В края на зимата, което означава февруари-март догодина. Както вече казах, тогава ще има и ефикасно лекарство, и ваксина, с която ще се постигне така чаканият колективен имунитет. Колкото до самата ваксина, създаването й няма да е лесна работа. Имаме за пример и други пандемични заболявания (HIV инфекция), при които вече близо 40 години се чака изработването на ваксина.

- В България инфектираните бяха малко, жертвите също. С какво си обяснявате този добър резултат?
- Резултатите у нас са многофакторни. На първо място са много рано взетите мерки за социална изолация, за хигиенни мероприятия и своевременно изолиране и лечение на болните с COVID-19.

Те бяха въведени още в края на грипната епидемия, която през януари и февруари беше белязана от разпространение на грип тип А, а след това през февруари и март на грип тип В.

През периода, когато настъпи вторият пик на епидемията, бяха въведени ефикасни мерки за изолация, които бяха полезни и за идващата вълна на коронавирусната инфекция. Те бяха взети значително по-рано в сравнение със Западна Европа. Това съдейства за по-лекото протичане на епидемията в страната ни. Има и други фактори.

- Кои са тези други фактори?
- Като всяко друго вирусно заболяване то е зависимо от генетични, полови, етнически, расови, възрастови предразположености. Тук трябва да спомена и задължителните ваксинации в Източна Европа с БЦЖ ваксината. Целият този комплекс от фактори води до лекото протичане на инфекцията в България.

Рецептор на вируса е ангеотензин конвертиращият ензим АСЕ2. Неговата експресия, може би, в славянските, арабските и други народи е в по-малко количество. Поради това определени раси и етноси са по-малко засегнати. Засега това е само хипотеза.

- Лечението на COVID-19 с преливане на плазма от преболедували и изградили антитела беше прието много добре, а сега вече се чуват критики към този метод. Защо?
- Методът е един вид пасивна имунизация. На пациента се вливат готови антитела от преболедували. Това е контрапункт на активната имунизация с ваксина, при която вкарваме приличащ на вируса агент, за да може организмът сам да си изработи антитела.

Към настоящия момент преливането на рековалесцентна плазма се приема като лечение от първа линия при подходящи пациенти, особено след като някои антивирусни препарати се компрометираха.

Колегите вирусолози от Италия са доказали, че в първия месец след преболедуването човек има най-много антитела и трябва да ги използваме точно в този период. След това нивото им започва бавно да спада. С времето може да се смята, че те дори изчезват. Затова колегите от болницата „Сан Матео“ събират рековалесцентна плазма точно от излекуваните след първия месец и ги замразяват, за да имат готовност за следващите вълни от COVID-19.

За разлика от италианците, ние използваме прясна плазма, което според нас е много по-добре. При стресовото замразяване първоначално при минус 80 градуса, а след това съхранението при минус 40 градуса, което те правят, се унищожават доста от протеините и други полезни елементи, съдържащи се в рековалесцентната плазма. Смятам, че нашият подход с прясната плазма е по-подходящ.

Той обаче изисква по-голяма организация в кратки срокове - избор на донорите, подбор на реципиентите, молекулярни изследвания и самата дейност по преливането на рековалесцентна плазма, която е много отговорна.

- Колко продължава имунитетът след преливане на кръвна плазма?
- Заболяването се наблюдава не повече от шест месеца, затова човек не може да знае колко продължава имунитетът. Като се има предвид обаче моделът на другите коронавирусни заболявани, SARS и MERS, може да се предположи, че е около три години. Поне при тях е толкова.

- Разби ли медицинската наука мита, че болните умират не от придружаващите заболявания, а от COVID-19?
- Във всички случаи придружаващото заболяване съдейства за леталния изход, но двата фактора действат съвместно и комплексно. SARS-CoV-2, съчетан с други заболявания, увреждащи микроциркулацията - диабет, онкологични, сърдечносъдови, белодробни, метаболитни болести, ускорява патологичния процес и това води до леталния изход.

- Колко пациенти имате към момента в клиниката?
- Пет човека с доказана COVID-19 инфекция. Като се има предвид, че само преди две седмици имахме 28-30 пациенти, колкото е капацитетът на клиниката, считаме ги за твърде малко. Част от тези, които са още при нас, ще бъдат изписани съвсем скоро. Всеки ден имаме един-двама новооткрити.

Те са все млади хора и предпочитат да се лекуват в домашни условия. Организацията на работа във ВМА е такава, че всички болни се лекуват в Клиниката по инфекциозни болести, която е на около 800 метра от централната сграда. Ние създадохме условия за триаж на болните, приемани в спешното ни отделение и Клиниката по инфекциозни болести.

Голямо постижение е, че не допуснахме заразяване в централната сграда. За тези близо три месеца нямаме нито един случай на коронавирусна инфекция в другите клиники, включително и в интензивните, където попадаха нетестувани пациенти. Военномедицинска академия е една от най-чистите болници в България.