Никой не полага грижи за хората с психични разстройства извън болниците.
Със затоплянето на времето, когато денят стават по-дълъг, а слънцето по-интензивно, вместо да сме обзети от радост, изпадаме в лошо настроение. Нямаме желание да вършим дори елементарни всекидневни задължения, скучно ни е и дори тъжно.
“В наши дни депресивните състояния почти не подминават хората в активна възраст, върху които вече тегне работното всекидневие. Резките промени в атмосферата са причина за липсата на тонус и за внезапния спад в настроението. Когато температурите се колебаят, а атмосферното налягане е непостоянно, както става през пролетта, организмът се напряга, за да се адаптира, и това го изтощава”, коментира доц. Христо Хинков, директор на Националния център по обществено здраве и анализи.
- Доц. Хинков, как може да разпознаем, че някой наш приятел или колега страда от депресия?
- Ако познавате някой човек, в един момент ще забележите, че има някаква промяна в него. Намалява бдителността, намалява желанието да се среща с другите хора. Излъчва посърналост. Това е външната проява. Това може да забележите вие, ако сте наблюдателен и този човек ви е близък и държите на него. Ако го разпитате, може да се установят и повече неща.
- Казахте, че депресията е болестно състояние. Може ли човек да се предпази по някакъв начин, преди да стигне до това състояние?
- Затова е хубаво да се знаят ранните форми на депресия най-вече от общопрактикуващия лекар. Човек например има болки в гърба. Една от формите на ранна депресия е именно подобна болка. Това е болка, която се мести, не се знае на какво се дължи.
Още един симптом е тежестта в задгръдната кост. Тази болка предизвиква безсъние. При кого да отиде човекът?! На травматолог, ортопед ли?! Затова, ако неговият личен лекар знае, че това може да е симптом на депресия, тогава ще го насочи към правилния специалист, а не към травматолог и ортопед.
- Българите сме известни с това, че отиваме на лекар чак когато е нетърпимо и в много случаи - късно...
- Това може да се промени, като се въведат програми в училищата и те да са устойчиви, а не кампанийни или свободно избираеми. Това трябва да бъде част от програмата. В Австралия или Нова Зеландия неотдавна замениха два часа от математиката с физическа активност. При нас обаче не виждам кога ще стане това.
- На челно място сме като най-нещастната нация в света...
- Имаме самосъзнанието, че сме интелигентни, че сме надарени като нация, че не сме глупави, дали сме големи умове и дарования на света. Когато отидем в други страни, бързо се интегрираме в техните общества. Но непрекъснато някой поставя бариери, слага спирачки пред нашето развитие. Това непрекъснато усещане за несправяне с нещата, за провал на всяка инициатива води до всеобщото чувство за нещастие.
- Има ли лек срещу агресията?
- Държавата е тази, която трябва да възпитава нормите и да стимулира онези, които искат да обучават децата, а не да им дава мизерни заплати и така да се притесняват за всекидневието. Мястото на църквата също е голямо тук, но то липсва у нас. “Не убивай” е една от най-дълбоките морални норми, но тя не се набива в главите на младите хора. Никой не я подчертава като нещо задължително и необходимо. Със създаването на силна имунна система на съзнанието младите биха могли да разграничат кое е доброто. Да разберат, че виртуалните игри са за забавление, а не реалност. Едно дете много лесно може да пренесе виртуалното в реалното, ако няма изградена система на селекция за това кое е игрово и къде има защита. Това става със система на образование. Но политиците не се вълнуват от това какво става в обществото - аз съм изумен от това тяхно отношение.
- Доц. Хинков, вярно ли е, че през пролетта се обостря състоянието на хората с психични проблеми?
- Това е абсолютно вярно и е научен факт. Съществува връзка между сезонността и обострянето на някои психични разстройства, особено хроничните. Биполярните разстройства например се обострят през пролетта и лятото, при горещините. Маниите също се обострят през летните месеци. Има много вариации на тези състояния, но в общи линии различните заболявания се обострят в различни периоди, но определено сезонност има.
Зачестяването на самоубийствата през пролетта не може да се твърди със сигурност. Всяко самоубийство може да се дължи на куп причини. Може да бъде депресия, неблагополучие, слаба устойчивост на психиката...
- Забелязвате ли ръст при хората с психични заболявания и при самоубийствата?
- Нямаме статистически данни все още. Мога да ви кажа обаче, че по мои наблюдения действително има ръст на самоубийствата. Има трайна тенденция към увеличаване на самоубийствата, ръстът не е драстичен, но го има. Освен това забелязваме, че на живота си посягат все по-млади хора.
- Има ли връзка с факта, че все повече българи посягат към дрогата?
- Свързани са нещата. Много български младежи посягат все по-често към наркотиците.
Все по-малки деца посягат към наркотиците
Най-малките, хванати да употребяват дрога, са 7-8-годишни. Дилърите стават все по-изобретателни при зарибяването на деца. На пазара има близо 3000 вида наркотични вещества, а 99% от тях са смъртоносни. Т.нар. дизайнерска дрога е хит сред учениците. Оказва се, че младежите могат лесно да се сдобият с нея. “Чаят” за пушене може да доведе до изключително опасни увреждания, миналата година починаха няколко млади момичета.
- Много хора със сериозни психични проблеми са на свобода, без да се полагат грижи за тях...
- Те буйстват и притесняват хората около себе си. В криза биват прибирани за една нощ в специализирано заведение и след това ги пускат. Причината е, че няма грижа за тези хора извън болниците. Никой не ги проследява. Те трябва да бъдат проследявани и обгрижвани и в извънболнични условия. Защото не може един човек да го затвориш за цял живот в лудница. Това е много нехуманно и се е правило в средните векове. Вече има много нови инструменти, които могат да позволят на такъв човек да живее пълноценно в обществото. Но това не се прави.
Аз лично се боря за реформа в тази област. Това не може да продължава така. Новите технологии за лечение на психични заболявания далеч не се изчерпват с приемането на лекарства. Те включват екип от лекари, сестри, психолози и социални работници, както и въвеждане на нови професии като водещ на случая. Като тези хора са длъжни да обгрижват болния извън болницата.
