"Готови сме да сглобим прототипа на българската ваксина и да започнем тестването ѝ върху експериментални животни до 3-4 месеца, а догодина по това време да започнем клиничното ѝ изпитание върху хора и това е валидно за цяла Европа.
За да се случи това обаче първо е необходимо да пристигнат необходимите ни компоненти. Това може да отнеме от два-три месеца до година, тъй като доставката им е затруднена.
Това каза в интервю за БГНЕС доц. Андрей Чорбанов, който е ръководител на департамент „Имунология“ в Института по микробиология на БАН, където се разработва ваксина срещу коронавируса. „В световен план конкуренцията е сериозна, но това се отнася за всички теми, по които се работи. Работят десетки екипи. Всички са в различни стадии, защото тези, които започнаха по-рано нямаше как да избегнат грешки, които нямаше как да знаят, защото още не бяха постъпили толкова много сведения и не бяха извършени научни експерименти от различните групи, които са основната база въз оснонова, на която да се направи ваксината.
Някои започнаха да конструират ваксини още през февруари и в момента казват, че имат прототипи, но те нямаше как да избегнат много от грешките и много от подходите ще бъдат неправилни“, коментира доц. Чорбанов и добави, че те се дължат на факта, че в последствие е станало ясно, че вирусът може да въздейства на имунната система по няколко начина.
„Единият от тях е позитивен за организма. Имунната система го дезактивира – намира клетките, които са заразени и ги унищожава. Но има и втори механизъм, при който имунната система реагира по един много бурен начин и хората умират от реакцията на имунната система – т.нар. цитокинова буря, но всъщност това е свръх бурна реакция на имунната система срещу вируса“, обясни ученият.
Той е категоричен, че досега никога не е разработвана ваксина за няколко месеца и това няма да се случи и сега, въпреки огромният напредък на технологиите, защото има етапи в разработването, които не могат да бъдат съкратени и не могат да бъдат заобиколени като например тестовете, които трябва да се проведат върху животни, а след това и върху хора. „В науката се вярва само на обективните доказателства, а не на декларациите на учени, които остават пожелателни.
Ефективна ваксина тази година няма да има“, категоричен е имунологът. Доц. Андрей Чорбанов обясни, че ваксините трябва да бъдат абсолютно безвредни и подчерта, че в новите генерации ваксини не се съдържа генетичен материал от вируси или бактерии. „Първите ваксини от началото на 20 в. действително са съдържали омаломощени щамове, но те винаги крият риск отново да се реактивират и да станат опасни. От последните години само една ваксина остана такава основно, това е БЦЖ ваксината.
Тя представлява омаломощен щам, но това не е щамът, който предизвиква туберкулоза, това е ваксинален щам, който няма тази способност, но има почти същите качества на опасния щам. До скоро такава ваксина беше и тази срещу полиомелит. Новите ваксини не представляват жив организъм, те представляват само негови компоненти, които представляват интерес за имунната система, за да реагира срещу тях“, обясни доцентът разликата между старите и новите ваксини.
Попитан докъде е стигнал българският екип с разработването на ваксината, ръководителят посочи, че те вече са изминали първите два етапа, които включват изработката на концептуалната разработка и биоформатичния подход, чрез който се намират тези участъци от вируса, които могат да бъдат обект на имунния отговор на българското население. „Една ваксина трябва да бъде тествана на най-различни етноси и групи.
Ваксината, която е за Европа може да бъде различна от тази за Китай или различна от тази за Америка. Идеята е тези участъци да бъдат взаимно заменяеми и просто да се сложи подходящият. Ние търсим такива участъци, които се припокриват с първия вирус, който причини епидемията – SARS 1.
Приликата между двата вируса SARS-CoV-1 и SARS-CoV-2 е много голяма и, правейки такава ваксина, която да разпознава и първия, ние таим надеждата, че това ще бъде универсална за всички коронавируси, защото това са участъци, които остават непроменени във времето, не мотира вируса в тази насока и тези мишени ще останат стабилни в месеците напред.
Това може да стане и за SARS-CoV-3“, разкри още детайли по темата Чорбанов. От думите му става ясно, че най-бавният етап от изработването на ваксината е нейното тестване върху хора, което може да продължи до две години. По отношение на твърденията на Русия, САЩ и Великобритания, че те ще бъдат готови с ваксина до септември, имунологът коментира, че там правилата за тестване са други и дават право на определена група да се подложат на тази процедура, но това не означава, че тогава ваксината ще е при хората и те ще могат да бъдат имунизирани.
„Искам да видя кой ще е здравният орган в света, който ще се подпише да бъде въведена масова имунизация с ваксина, която не е преминала през всички етапи“, попита той. На наш въпрос как гледа на идеята ваксината да бъде задължителна, доц. Чорбанов смята, че това не е правилно и тя трябва да се поставя по избор на хората, както противогрипните.
