Доцент Марчев: Здравословното състояние зависи и от зодиите ни

- Защо има значение кога в рамките на годината сме се родили?
- Като биологичен род хората се отличаваме много от животните и по това, че децата ни се раждат изключително незрели. Поколението на повечето животни веднага след идването си на бял свят е в състояние да хукне да бяга, а човекът прохожда чак около първата си година. Причината бебето да е толкова уязвимо и незряло, изглежда, е главата. Човешкият род е възникнал чрез еволюция на мозъка, на централната нервна система, което несъмнено е довело до увеличение на размерите на главата. Бебетата се раждат в последния момент, в който главата може да мине през тазовите кости на майката.

- И по тази причина сме уязвими, незрели и имаме да довършваме развитието си?
- Абсолютно. В началото имунната ни система е крайно неукрепнала. Затова децата, които се раждат по време, в което въздухът е наситен с прашец от цъфтежа на растения, са изложени на силната им атака. Недоизградената имунна система не може да преодолее дразнението от многото алергени и за тези деца е много по-вероятно да развият алергии, от които да страдат цял живот. Не е от решаващо значение точната дата на раждането, а фазата на разгръщане на цъфтежа на растенията през сезона. Да речем, в Южна Европа - Италия, Испания, България, рисков за алергии е още април, в Централна Европа пикът започва през май, в северните страни и планинските райони на континента - през юни.

- Това не значи за всеки случай да избягваме да зачеваме през лятото? 
- Ако двамата родители са с някакви алергии, е добре така да планират раждането на децата си, които по ген ще са предразположени към алергии, че бебетата да не се появяват по времето на поленовите атаки. Ако по някаква причина детето е заченато непредвидено, може да се помисли за раждане в друг район, където пикът на цъфтежа е вече преминал. Семейства с по-големи възможности дори организират нещата така, че още докато няма риск майката да лети, вземат самолета и заминават - бебето да се роди под други звезди, където първите месеци от живота му да не минат в битка с алергените. Но сезонът, в който човек се ражда, влияе и върху психическото му здраве.

- Как?
- През зимата се раждат повече шизофреници, отколкото през другите сезони. Като пикът е през декември. И това е факт, пише го в учебниците по медицина в цял свят. У нас също е потвърдено и в практиката - от проучване на колеги от Военномедицинска академия по времето, в което казармата беше задължителна. Най-много случаи на отключване на шизофрения имаше сред родени през декември. Факт, който никой не оспорва.

- Кои са причините? 
- Мненията са различни. Имаше хипотеза, че шизофренията се дължи на вирус, който е по-активен през зимния сезон. Това обаче бързо отпадна като възможност. Имаше обяснение, че понеже половата активност при различните хора има сезонност, може би е изместена при хора с това заболяване, което често е наследствено, и техните деца по-често се раждат през зимата. И това отпадна. Съвременната медицина дава друго обяснение. Жените в детеродна възраст имат цикъл всеки месец, но не всеки месец се образува яйцеклетка, годна за оплождане. През част от циклите не се образува годна яйцеклетка. Това обяснява и наблюденията, каквито има всеки човек 
за много родове с рождени дни  на близки дати. Причината е генетична - жените не овулират целогодишно, а през определен сезон, и съответно децата им се раждат девет месеца след него почти по едно и също време. 
Та през зимата и особено през декември най-често се раждат деца от яйцеклетка преди паузата, тоест от по-стара по време на оплождането яйцеклетка. Изводът е, че ако в родовете на родителите има болен от шизофрения, да планират децата така, че да не се раждат през зимата. Откакто д-р Джераси, възпитаник на Американския колеж в София, открива противозачатъчните, няма проблем с планирането.

- Какво друго има отношение към връзката между сезона и здравето?
- Освен много незрели бебетата ни се раждат и с много меки кости - за да може да преминат през родовите пътища на майката. По тази причина костите започват да се втвърдяват след раждането. Затова е важно какво е през тези месеци слънчевото греене, под чието въздействие се образува витамин D. 
Родените в началото на лятото имат по-малко костно-ставни проблеми. А есенните и зимните бебета - обратно.

- А социалните фактори как се отразяват на здравето? 
- В Азия зодиите са по години. По този календар някои години се смятат за прокълнати и съответно родените през тях - за изложени на риск. Статистиката потвърждава, че живеят по-кратко. Причината е психологическа - живеят с усещането, че са прокълнати. И към всичко подхождат с предубеждение. Но има и още един пласт в тази "предопределеност", който вече не е психологически - майките, заченали през такава година, по-често по желание правят аборт, за да избегнат проклятието за детето. Това води до повишена честота на усложненията. И ето и един пример, валиден за цял свят и за България. Тръгването на училище е според възрастта си. В един клас се събират деца, родени през януари, и деца, родени през декември. На 6-7 г. тези 12 месеца разлика имат голямо значение за зрелостта. И тези деца се представят различно в училище. Личи особено при обективно оценяване на тестовете за прием - с по-високи резултати са родените в началото на годината. Те много по-често постигат повече успехи, стават лидери - доброто представяне в първите "състезания" им дава увереност, че се справят по-добре.

В Америка в някои от щатите тръгването на училище зависи от възрастта към първия учебен ден. И изследванията показват, че най-малките деца във випуска по-често имат хранителни и психически разстройства - сред тях има повече засегнати от анорексия и булимия, повече страдащи от различни форми на психическа нестабилност и склонни към самоубийства. Причината е, че отначало в училище виждат, че и физически, и психически са по-слаби, получават комплекси за малоценност. Тази 1 г. разлика продължава да си личи и по-късно. Американски проучвания сред студенти първокурсници също показва, че "най-старите" във випуска се представят по-добре на изпит. Влиянието на датата на раждане не е наше откритие, още Хипократ казва, че който не познава астрологията, не може да е добър лекар.

- Има ли закономерност за здравето на първородното дете в семейството и следващите?
- Обикновено най-малкото дете е най-умно. Българският народ отдавна го знае - във всички приказки най-малкият брат е героят и умникът, най-малката дъщеря - най-изобретателната. Народният комплимент е “от стара коза яре”. Това отразява опита на народа. Но се доказва и от тестовете за интелигентност, които показват, че децата на по-възрастни родители често се справят по-добре.

- Защо е така?
- Има много опити за обяснение. Аз харесвам най-много теорията, че причината не е генетична, а социална. По-възрастните родители възпитаваме по-спокойно и трезво късните си деца. При раждането на първото дете сме млади и зелени и влагаме повече емоции, отколкото трябва.

- А възрастта на родителите как влияе на здравето на бебето?
- Интелектът на децата зависи не толкова от възрастта на родителите, а от възраста на бащата. Колкото по-възрастен към момента на зачеването е бащата, толкова децата са по-умни. Докато за майката принципът е, че колкото е по-млада, толкова децата са по-здрави. Логично е - колкото по-възрастна е, толкова по-възрастни стават яйцеклетките . Затова и с напредването на годините на майката рискът за генетични дефекти при детето нараства. По тази причина в хода на хилядолетията човечеството си е направило формулата за идеалното семейство -възрастта на жената да е 1/2 от тази на мъжа плюс 7. Например ако той е на 30, съпругата да е на 22. Изобщо принципът жената да е по-младата в брачната двойка не е наложен административно, а си има биологичен смисъл.

- Кой пол боледува повече?
- Всеки, който се е родил, ще умре - 100 процента от мъжете и 100 процента от жените. Дотук - равен резултат. Но мъжете умират повече от жените до менопаузата. След това е обратното. Или: в първото полувреме губещи са мъжете, във второто - жените. Мъжете сме по-чупливите и по-неустойчивите. Природата знае това, че момчетата ще дадат фира по-рано, и на 100 момиченца се раждат 106 момченца. Още от раждането момчетата умират повече и някъде към 18-20 години съотношението между представителите на двата пола е горе-долу 1:1. Така че природата се е погрижила в детеродна възраст за всеки мъж да има жена и обратното. Но смъртността сред мъжете продължава и след това да е по-висока. Това трае до климакса на жените. Със спирането на яйчниковата им функция и производството на хормони сърдечносъдовата им смъртност рязко нараства.

- Какво е посланието на природата в този факт?
- За продължаването на рода мъжете сме нужни само за зачеването, докато майката е необходима за оцеляването на бебето. От гледна точка на природата е безсмислено да се роди дете, ако остане без майка, която да го кърми и да го отгледа. И природата се грижи жените да са живи поне докато децата си стъпят на краката. От разликата във времето, в което умират мъжете и жените, се получава така, че продължителността на живота на жените е средно 7-10 г. повече. Вицът по въпроса е: Статистиката показва, че на всеки мъж над 85 г. се падат 7 жени. Твърде хубаво, но твърде късно!

- Защо след климакса сърцето на жената става по-уязвимо?
- Факт е, че след менопаузата жените умират от сърце повече от мъжете. Ако в един и същи ден 60-годишен мъж и 60-годишна жена бъдат приети с инфаркт в едно и също отделение, при едни и същи лекари и са лекувани с едни и същи лекарства, вероятността жената да умре е по-голяма.

- Коя е причината? 
- До климакса жените имат ежемесечен цикъл и кръвозагуба, както и високо ниво на женски полови хормони. В комплект това води до защита от сърдечносъдови проблеми. След като яйчниковата дейност спре, защитата отпада и бурно започва да се развива атеросклерозата. Друга причина е възрастта, естественият ход на човешкия род - с напредването  расте и рискът от смърт. Но има и друга - жените биват лекувани по-зле от мъжете. В цял свят, дори в най-напредналите държави.

- Не може да бъде!
- Факт. Винаги, в цял свят, където и да се събере статистика, коронарните интервенции, сложените стентове, сърдечните операции се правят по-често на мъже. Западният свят живее с чувството, че мъжът е свръх ценност, и когато в напреднала възраст постъпи с инфаркт, получава много по-добро лечение. Ако по едно и също време в интензивно отделение в малка болница с ограничен капацитет приемат мъж и жена с остър инфаркт в първия час, по-вероятно е лекарят да направи фибриолитично лечение на мъжа. Световната статистика за поставянето на стент показва, че при едно и също стеснение на кръвоносния съд лекарят е много по-склонен да постави стент на мъжа. Но има и нещо съвсем обективно за по-лошото лечение. Жените са с по-малко тяло - с по-малки сърце и коронарни съдове, а колкото са по-тесни и фини, толкова по-трудно е да ги “ремонтираш”.

- Кой пол носи повече на стрес? 
- Медицината е единодушна, че жените са подложени на по-голям стрес в ежедневието от мъжете. Горе-долу 3 към 1. В работата моите колежки се конкурират с мен и техният и моят стрес са равни. Но като излезем на улицата, аз си карам с едни дънки и една тениска и вниманието ми към тях се изчерпва с това да са чисти. Докато улицата подлага жената на по-голям стрес или жената се подлага на по-голям стрес заради улицата, заради впечатлението, което прави. Като се приберем у дома, разликата става още по-голяма. Първата пациентка, която излекувах, ми пожела да се оженя за добра жена, добра домакиня и това се сбъдна. Не съм измил чиния, не съм изпрал дреха, не съм изгладил риза. Съпругата ми върши цялата домакинска работа, въпреки че е на по-висок пост от мен. Точно заради системно излагане на по-висок стрес жените са и по-издръжливи на него.

- Как точно разболява стресът?
- При екстремно напрежение в кръвта се отделят стрес хормоните адреналин и норадреналин. Те карат сърцето да бие по-мощно. 
При мъжете продължава, докато получим инфаркт или изпаднем във внезапна сърдечна смърт. При жените по-голям стрес означава повече адреналин и повече норадреналин, но в женското сърце много по-често, отколкото в мъжкото се сменят вътреклетъчните посредници на стресовите хормони и те, вместо да активират сърцето, започват да го потискат. В женския организъм има вградена спирачка срещу стрес, каквато мъжете обикновено нямат. Затова при по-голям внезапен стрес жените развиват предимно стресова кардиомиопатия, чийто европейски синоним е синдром на апикално балониране, а в Япония му казват капан за октоподи.

 При нея част от сърцето спира да се съкращава, става нечувствително към стресовите хормони, не им обръща внимание. Тази кардиомиопатия възниква внезапно след силен стрес при по-възрастни жени, но почти винаги се оправя спонтанно. Според разпространена сред кардиолозите шега често е достатъчно да не пречиш на природата, за 2-3 седмици жената се оправя и силният стрес не я докарва до инфаркт, както е при мъжете. От 100 пациенти със стресова кардиомиопатия около 95 са жени и обикновено се възстановяват. Мъжът при голям стрес по-често стига до смърт.