„Често ни питате култура и здравеопазване или култура на здравеопазването?! И двата изказа са правилни. Известно е още от древногръцките пиеси, че по време на театралните представления публиката изживявала своего рода катарзис.
А именно той е един от начините на лечение на много заболявания. Културата има своето място като терапевтичен подход при много заболявания, не само психически. Но културата на здравеопазването е изключително важна. Провеждането на една кратка кампания за поставяне на стентове с малки клипчета, по 10-15 секунди по телевизиите, доведе до това, че съзнанието на населението за острите сърдечни проблеми значително се повиши. Понастоящем все повече пациенти, това го казвам от практиката си, идват навреме, когато имат кардиологичен проблем”, сподели пред в. „Доктор” доц. Иво Петров, един от най-добрите кардиолози, специалист по ендоваскуларна кардиология.
- Доц. Петров, как бихте подредили по важност органите в човешкото тяло ?
- Всички органи са важни - само апендикса и сливиците бих поставил на по-заден план. Както и слезката – отстраняването й при травми не води до някакви тежки последици. Но колкото и цинично да звучи, човек спира да живее, когато сърцето му спре да работи.
- Чували сме за двата кръга кръвообращение, когато организмът сам изключва части от себе си, за да опази мозъка и сърцето си...
- Точна така – това е т.нар. преразпределение на циркулацията, за да могат да бъдат кръвоснабдени бъбреците и мозъкът. И всъщност стигнахме до триадата – за да бъдем по-конкретни – сърцето, мозъкът и бъбреците, върху която се крепи един човешки живот.
- За да бъде сърцето ни здраво, трябва да…
- … бъдем позитивни. Негативните мисли влияят лошо и върху сърцето. Трябва да спазваме правилата на здравословния начин на живот. Един японски афоризъм казва, че
1000 крачки на ден са достатъчни,
за да пазим сърцето си здраво – това са 30-40 минути ходене на ден. Естествено, не трябва да се пуши, да се борим с наднорменото тегло, да отбягваме тежките, мазни храни.
- Говори се, че качествените медицински услуги не достигат до по-отдалечените и малки населени места.
- С това се спекулира! Знаете ли в Канада колко време се чака, за да се стигне до специалист?! По 5-6 месеца… Според мен по-голямата част от населението в България е осигурено с качествена медицинска услуга.
- Чудесно, но много хора нямат пари, за да си купят медикаменти…
- Да, и аз мисля, че е така. Наскоро бяхме в болницата в Девин, бяхме посрещнати като месии, колегите там много ни се зарадваха. Бяхме взели един добър портативен ехограф, на тях им се видя уникална апаратура. Интересът на населението беше гигантски. И аз се сетих, че преди много години имаше такива програми, при които екипи обикаляха различни по-отдалечени райони из страната и
правеха профилактични прегледи
По-скоро държавата трябва да помисли за такъв тип предоставяне на медицинска услуга. Напълно реализуемо е и не изисква големи разходи. Това, което направихме, беше по молба на РЗИ – Смолян.
- По-лесно ли се поставя сега диагноза, от времето, когато завършихте медицина?
- О, категорично, въобще не трябва да има някакво съмнение. Сърдечносъдовите заболявания са такъв голям проблем у нас, че чрез развитието на кардиологията и ангиологията, съдовата хирургия, кардиохирургията, факт, макар и непризнат от някои, за нас е в пъти по-лесно и по-бързо поставянето на окончателната диагноза.
- Винаги споменавате „златния час”, в който можете да ни помогнете.
- Категоричен съм за уникалността на този час. Нашето спешно отделение неслучайно се намира на три метра от скенера и на пет от ангиографа. Идеята ни е тези ценни минути да бъдат ползотворно използвани за образното уточняване на проблема.
- Доц. Петров, кога победихте смъртта?
- О, не, за съжаление все още не съм я победил, но в много конкретни случаи успявам да помогна. Мисля, че в повече от 90% от случаите, включително при фатални потенциални състояния, нашата терапия е много успешна и ефикасна. Напоследък това се случва по най-щадящ начин – ендоваскуларен, който хората популярно наричат безкръвен. Все още не може да имаме претенции, че сме победили смъртта изцяло.
- Какво е усещането, че сте помогнали на пациента?
- Ние затова ставаме лекари! Това е основна двигателна сила на повечето ми колеги.
Благодарността в очите на пациента и неговите роднини
е най-голямата отплата за мен.
- Лично на вас какво ви дава работата?
- Бих казал - всичко. Много съм й отдаден, категорично професията ми е призвание. В смисъл не я усещам като професионално задължение, за мен и гигантско удоволствие и страст. Имам много момчета и момичета, които искат да работят като мен, да правят същата кардиология. Много таланти има между тях, което ме радва.
- Има ли други лекари в семейството ви?
- Преди мен – не, но след мен вече има. Дъщеря ми завършва медицина, племенникът ми също завърши медицина. Изглежда, успях да създам положителна настройка към тази висша наука в рода ни и се радвам на богат урожай.
- На кого и за какво се доверявате?
- Естествено, споделям много със съпругата си, имам чудесно семейство. Преди да се оженим, имахме 7-годишна връзка, та ми се струва, че цял живот сме заедно и сигурно заради това много си вярваме. Имам и няколко много добри приятели, които са ми изключително скъпи и споделям с тях. Приказката, че ако на една маса има поне двама лекари, целият разговор върви около медицината, е вярна. Започват едни „безплатни” консултации. Но хората много се интересуват от медицински проблеми, да, често си говорим за тях, въпреки че се опитвам да се откъсна от работата, когато съм извън болницата, където прекарвам по 12-14 часа на ден.
- Кой е Иво Петров извън кабинета? Как живеете?
- Голямата част от времето ми е ангажирано професионално. Иначе обичам да се занимавам с малкия ни син, той е само на 7 години. Радвам се на успехите на дъщеря ми, много често разговорите ни са само по медицински въпроси. Когато имам време, ходим на кино, на театър.
Обичам да плувам, да играя тенис на маса,
скуош, но не ми остава необходимото време за развлечения.
Обичам да пътувам, особено да шофирам, да посещавам нови места и да извличам положителната емоция от тях. Но защото в последно време пътувам все по работа, вече губя удоволствието.
- На кого и как помогнахте на някое странно място?
- На европейския конгрес по кардиология, в плувния басейн на хотела. Един човек пред мен получи внезапна сърдечна атака, която обикновено води до смърт, и започна да се дави. В басейна бяхме само двамата, спасителят си пиеше кафето някъде отстрани.
Успях да го измъкна от водата, започнах да правя външен сърдечен масаж, успях да извикам: помощ, помощ! И докато спасителят дойде, човекът вече беше отворил очи и мълвеше разни неща. Спасителят ме гледаше с широко отворени очи, защото явно бях свършил ефикасно неговата работа.
Установи се, че е имал ритъмни нарушения и преди това, но явно не си е обърнал достатъчно внимание. Случката в басейна можеше да бъде фатална за него. Колегите го прегледаха, здравните работници си го поеха и се възстанови.
- Истината за света и хората каква е според вас?
- Има много аспекти в нея. Това са свръхпопулацията, замърсеността, негативните климатични промени – те ми говорят, че сме се самозабравили. Мисля, че човечеството се отдалечава много бързо от природните си корени. Създаването на виртуален свят мисля, че е далеч от същността ни. Трябва да има известно отрезвяване на човечеството и да се върнем към същността си. Иначе не ни чака нищо добро!
На читателите ви искам да пожелая преди всичко здраве! Да обръщат повече внимание на здравословното си състояние, тъй като неглижирането води до сериозни усложнения, които, хванати в късна фаза, са много трудно лечими. Надявам се най-вече от духовната криза да излезем победители, да продължим напред и да ни има като нация!
Люба МОМЧИЛОВА
- Доц. Петров, как бихте подредили по важност органите в човешкото тяло ?
- Всички органи са важни - само апендикса и сливиците бих поставил на по-заден план. Както и слезката – отстраняването й при травми не води до някакви тежки последици. Но колкото и цинично да звучи, човек спира да живее, когато сърцето му спре да работи.
- Чували сме за двата кръга кръвообращение, когато организмът сам изключва части от себе си, за да опази мозъка и сърцето си...
- Точна така – това е т.нар. преразпределение на циркулацията, за да могат да бъдат кръвоснабдени бъбреците и мозъкът. И всъщност стигнахме до триадата – за да бъдем по-конкретни – сърцето, мозъкът и бъбреците, върху която се крепи един човешки живот.
- За да бъде сърцето ни здраво, трябва да…
- … бъдем позитивни. Негативните мисли влияят лошо и върху сърцето. Трябва да спазваме правилата на здравословния начин на живот. Един японски афоризъм казва, че
1000 крачки на ден са достатъчни,
за да пазим сърцето си здраво – това са 30-40 минути ходене на ден. Естествено, не трябва да се пуши, да се борим с наднорменото тегло, да отбягваме тежките, мазни храни.
- Говори се, че качествените медицински услуги не достигат до по-отдалечените и малки населени места.
- С това се спекулира! Знаете ли в Канада колко време се чака, за да се стигне до специалист?! По 5-6 месеца… Според мен по-голямата част от населението в България е осигурено с качествена медицинска услуга.
- Чудесно, но много хора нямат пари, за да си купят медикаменти…
- Да, и аз мисля, че е така. Наскоро бяхме в болницата в Девин, бяхме посрещнати като месии, колегите там много ни се зарадваха. Бяхме взели един добър портативен ехограф, на тях им се видя уникална апаратура. Интересът на населението беше гигантски. И аз се сетих, че преди много години имаше такива програми, при които екипи обикаляха различни по-отдалечени райони из страната и
правеха профилактични прегледи
По-скоро държавата трябва да помисли за такъв тип предоставяне на медицинска услуга. Напълно реализуемо е и не изисква големи разходи. Това, което направихме, беше по молба на РЗИ – Смолян.
- По-лесно ли се поставя сега диагноза, от времето, когато завършихте медицина?
- О, категорично, въобще не трябва да има някакво съмнение. Сърдечносъдовите заболявания са такъв голям проблем у нас, че чрез развитието на кардиологията и ангиологията, съдовата хирургия, кардиохирургията, факт, макар и непризнат от някои, за нас е в пъти по-лесно и по-бързо поставянето на окончателната диагноза.
- Винаги споменавате „златния час”, в който можете да ни помогнете.
- Категоричен съм за уникалността на този час. Нашето спешно отделение неслучайно се намира на три метра от скенера и на пет от ангиографа. Идеята ни е тези ценни минути да бъдат ползотворно използвани за образното уточняване на проблема.
- Доц. Петров, кога победихте смъртта?
- О, не, за съжаление все още не съм я победил, но в много конкретни случаи успявам да помогна. Мисля, че в повече от 90% от случаите, включително при фатални потенциални състояния, нашата терапия е много успешна и ефикасна. Напоследък това се случва по най-щадящ начин – ендоваскуларен, който хората популярно наричат безкръвен. Все още не може да имаме претенции, че сме победили смъртта изцяло.
- Какво е усещането, че сте помогнали на пациента?
- Ние затова ставаме лекари! Това е основна двигателна сила на повечето ми колеги.
Благодарността в очите на пациента и неговите роднини
е най-голямата отплата за мен.
- Лично на вас какво ви дава работата?
- Бих казал - всичко. Много съм й отдаден, категорично професията ми е призвание. В смисъл не я усещам като професионално задължение, за мен и гигантско удоволствие и страст. Имам много момчета и момичета, които искат да работят като мен, да правят същата кардиология. Много таланти има между тях, което ме радва.
- Има ли други лекари в семейството ви?
- Преди мен – не, но след мен вече има. Дъщеря ми завършва медицина, племенникът ми също завърши медицина. Изглежда, успях да създам положителна настройка към тази висша наука в рода ни и се радвам на богат урожай.
- На кого и за какво се доверявате?
- Естествено, споделям много със съпругата си, имам чудесно семейство. Преди да се оженим, имахме 7-годишна връзка, та ми се струва, че цял живот сме заедно и сигурно заради това много си вярваме. Имам и няколко много добри приятели, които са ми изключително скъпи и споделям с тях. Приказката, че ако на една маса има поне двама лекари, целият разговор върви около медицината, е вярна. Започват едни „безплатни” консултации. Но хората много се интересуват от медицински проблеми, да, често си говорим за тях, въпреки че се опитвам да се откъсна от работата, когато съм извън болницата, където прекарвам по 12-14 часа на ден.
- Кой е Иво Петров извън кабинета? Как живеете?
- Голямата част от времето ми е ангажирано професионално. Иначе обичам да се занимавам с малкия ни син, той е само на 7 години. Радвам се на успехите на дъщеря ми, много често разговорите ни са само по медицински въпроси. Когато имам време, ходим на кино, на театър.
Обичам да плувам, да играя тенис на маса,
скуош, но не ми остава необходимото време за развлечения.
Обичам да пътувам, особено да шофирам, да посещавам нови места и да извличам положителната емоция от тях. Но защото в последно време пътувам все по работа, вече губя удоволствието.
- На кого и как помогнахте на някое странно място?
- На европейския конгрес по кардиология, в плувния басейн на хотела. Един човек пред мен получи внезапна сърдечна атака, която обикновено води до смърт, и започна да се дави. В басейна бяхме само двамата, спасителят си пиеше кафето някъде отстрани.
Успях да го измъкна от водата, започнах да правя външен сърдечен масаж, успях да извикам: помощ, помощ! И докато спасителят дойде, човекът вече беше отворил очи и мълвеше разни неща. Спасителят ме гледаше с широко отворени очи, защото явно бях свършил ефикасно неговата работа.
Установи се, че е имал ритъмни нарушения и преди това, но явно не си е обърнал достатъчно внимание. Случката в басейна можеше да бъде фатална за него. Колегите го прегледаха, здравните работници си го поеха и се възстанови.
- Истината за света и хората каква е според вас?
- Има много аспекти в нея. Това са свръхпопулацията, замърсеността, негативните климатични промени – те ми говорят, че сме се самозабравили. Мисля, че човечеството се отдалечава много бързо от природните си корени. Създаването на виртуален свят мисля, че е далеч от същността ни. Трябва да има известно отрезвяване на човечеството и да се върнем към същността си. Иначе не ни чака нищо добро!
На читателите ви искам да пожелая преди всичко здраве! Да обръщат повече внимание на здравословното си състояние, тъй като неглижирането води до сериозни усложнения, които, хванати в късна фаза, са много трудно лечими. Надявам се най-вече от духовната криза да излезем победители, да продължим напред и да ни има като нация!
Люба МОМЧИЛОВА
Редактор: Ясен Чаушев
Новини
Новини
Мода
Мода
Звезди
Звезди
Начин на живот
Начин на живот
Диети
Диети
Красота
Красота
още
Любов
Любов
Здраве
Здраве
Родители
Родители
Коментари
