Една от най-популярните личности през изминалата година у нас безспорно е доц. Атанас Мангъров .
„Още се обичамe обаче", отсича Мангъров, който срещнал жена си още в студентските си години. Любовта им тръгнала покрай услуга, която тя му направила. Докато бъдещият доктор подготвял дисертацията си, нямало кой да обработи статистическите данни към нея. „Някой ми каза, че има една засукана красавица, която много разбира. И аз отивам при нея и ѝ казвам: „Ето това са данните и ще си платя“. И тя седна да ги прави. Първа таблица, втора, трета таблица и после се родиха децата. Така и не си платих“, разказва през смях Мангъров, като отбелязва, че не се е оженил за софиянка за жителство, а по любов.
Двамата с Ана имат общо четири деца, като най-големият им син Борислав всъщност е от нейния първи брак. „Другите деца са Елена и близнаците Христо и Илия. Борислав е управител на фирма, Христо и Илия са лекари, а Елена е фармацевт. Сестрата на жена ми е професор по биохимия в САЩ, живее там и запали Борислав да става кинезитерапевт, защото признавали там нашите дипломи. Той отиде на една студентска бригада и после повече не искаше и да чуе за Америка. След това завърши бизнес администрация в Американския колеж в Правец и работи в България. Всичките ми деца работят в България“, гордее се хапливият доцент.
Той споделя, че с жена му Ана са ги изгледали трудно.
Щерка им била още съвсем малка, когато близнаците щели да се раждат. Тогава Мангъров и съпругата му пратили щерка си Елена при неговите родители в Стара Загора, за да помогнат за няколко месеца с гледането ѝ. На нея обаче толкова ѝ харесало при баба и дядо, че се върнала при родителите си в София, когато станала на 14 години и я приели в Английската гимназия в София. „Откровено мога да кажа, че тя ми е повече като сестра, отколкото като дете. Тя има същата психоструктура като мен, същата проклетия, същия инат. Дори е по-добра“, не крие пристрастията си към щерката Елена Мангъров, пише "Ретро".
В най-трудните за семейството времена, в които безпаричието ги ударило, доцентът зарязал лекарската престилка и решил да отиде в чужбина, за да изкара пари. Първо пробвал в Швеция, но не му излязъл късметът. После заминал за Канада под претекст, че ще ходи на конгрес по инфекциозни болести в Монреал. „Отидохме за визи в консулството на Канада в Белград. Там консулът – една възрастна дама, от пръв поглед разбра, че отивам, за да остана и въпреки това ми даде виза. В Канада половината от българската общност ми бяха познати – старозагорска махала, пловдивска махала, съученици. Бях се настроил да ставам шофьор на ТИР. Изкарах месец, но реших, че не е моето – неосъщественият канадски тираджия. Иначе имам колеги, които отидоха и още карат“, разказва Мангъров, който по-късно все пак сбъднал „мечтата“ си да има ТИР и с негови приятели си купили общ такъв от голяма разпродажба на возила.
