Баба Мария не беше чувала нищо от мъжа си за близо 60 години. Тя живееше с около 200 лева на месец в малка къща в гората - много скромен живот.
Един ден тя получи неочаквана новина!
Тази история започва още през 1956.
Това беше годината, младата двойка Мария и Момчил Златев, които емигрират в Австралия, едно невероятно приключение за тях двамата. Той е работил като дърводелец, а тя е управлявала малкото си домакинство. Животът бил добър. Те дори успели да получат австралийско гражданство.
18 месеца по-късно, обаче, Мария получава новината, че майка ѝ е тежко болна. Младото момиче веднага резервира билет за дома и се връща, за да се грижи за майка си. Тя не знаела тогава, че никога няма да види Момчил отново.
Мария се грижи за умиращата си майка, докато тя умира. Въпреки това, друго нещастие очаква младата булка: по неизвестни причини, тя не е била допусната да се върне в Австралия при Момчил.
Двойката редовно си пише писма до един друг в продължение на години, за да се поддържа контакт по време на тяхната раздяла. Но писмата бавно започват да идват все по-рядко, докато не спрели напълно. Разстоянието се оказало твърде голяма пречка за младия брак.
Годините мълчание станали десетилетия...
Мария живее на малката си пенсия сама в къщичката си. Съседи помагат на жената, когато има нужда от подкрепа. Сега 86-годишната Maрия още се държи.
Появиха се обаче слухове, че съпругът ѝ направил доста пари от земеделие в Австралия през годините и в крайна сметка отново се оженил там. Тя решила да проучи с помощта на един приятел. Не можела да бъде по-изненадана да разбере, че слуховете са верни.
За съжаление, тя също така открива, че той е починал през 2011 г., но след това дошъл големият шок: Тя била наследница на $ 670 000 от имението му.
В един красив жест, тя решава да сподели богатството с всички хора, които били до нея и я подкрепяли през последните години и десетилетия.
Нейните думи по въпроса са доста трогателни,
"Аз не се нуждая от всички тези пари. Всичко, което ми трябва, е вода, хляб, и дърва за зимата. И аз със сигурност не се нуждая от пари, когато съм сама."
Каква жена! Тя знае какво е значението на живота. Нейната история е вдъхновяващо напомняне, че парите не са всичко.
