Древен код на човешката цивилизация пази България

Тя е открита през 1961 година. Датирана е в периода VII-IX век. Розетата е с диаметър 38 см и представлява седемлъчева звезда с изсечени на всеки лъч по два прабългарски рунически знака и халкичка за окачване.На гърба на медальона е изсечен прабългарският знак IYI. Според покойния наш археолог Рашо Рашев знакът се открива най-често в християнски контекст, а значението му е все още неизяснено напълно.

Според други български учени, като Александър Алексиев-Хофарт и доцент Иван Танев, знаците и лъчите на розетата са свързани с познатите в древността седем планети, към които тогава са включвали Слънцето и Луната. Техните изследвания стигат до извода, че най-горният лъч представя Слънцето. Освен това знакът IYI на обратната страна сочи точно към този лъч. По часовникова стрелка планетите са подредени, както следва: Марс (вторник), Юпитер (четвъртък), Сатурн (събота), Месец (понеделник), Меркурий (сряда), Венера (петък), Слънце (неделя). Така или иначе, това е най-древният писмен надпис по нашите земи. А писмеността е била израз на равнището на цивилизацията на всеки народ - от египетските йероглифи през клиновидното писмо на шумерите и до първите фонетични азбуки на индийци и финикийци.

В предантичния Егейски регион, който включва и днешните български земи, се е употребявали странен вид знаци, наречени от учените днес Линеарен А и Линеарен Б. Линеарен А е възникнал през XVIII век преди Христа, а за Линеарен Б се смята, че е създаден през XV век преди Христа. Произходът на Линеарен А е в нашата родина. Малко знаят, че знаците от Градешница, Караново и други предшестват с векове тези от Крит и Пелопонес, което е доказано още преди половин век от академик Владимир Георгиев. Тази най-древна писмена система e позната и на старите българи. Това е факт, показващ, че ние сме потомци на народ, който е изиграл изключително важна роля в оформянето на историята на нашия континент.