Духът Божий слиза като гълъб на Богоявление

"И ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". Този цитат от новозаветното евангелие на Матея създава картината, която символизира празника Богоявление, или Йордановден. Според библейския разказ на този ден при Йоан Кръстител на реката Йордан дошъл Иисус. Има предание, че Свети Йоан Кръстител потопявал до шията всеки човек, когото кръщавал, и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове. Когато видял Иисус, Йоан Кръстител веднага се поклонил и казал, че той трябва да се кръсти при него. Но Иисус влязъл във водите на река Йордан и тогава над се отворили небесата, отгоре блеснала светлина, подобно на мълния, и Духът Божий във вид на гълъб слязъл върху Кръщаващия се Господ. Чул се глас, който казал: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото Йорданското събитие просвещава, като показва Бога, изявен в непостижимата тайна на единосъщната и неразделна Троица. Всеки чрез светото Кръщение бива осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух. Съществуват свидетелства за чествуването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово.

Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, тъй като при кръщението Си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. Чрез раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление. Има различни имена в страната - Кръстовден, Водици, Водокръщи и други. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична църковна служба свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже се хвърлят, въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата. Който го извади, бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве. Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино. /БГНЕС /