Неведнъж сме говорили за "мистичните" неща от мирозданието ни - съдба, карма, минали животи, прераждания... Те от векове вълнуват съзнанието на мислители и философи.
Много разпространено е вярването, че детето може да избере родителите си преди да се е родило и се насочва към тях чрез своята душа и енергия.
(44).jpg)
Според закона на кармата , настоящето е следствие от миналото и причина за бъдещето. Така че от това как ние сме се разпореждали с плодовете на своята досегашна дейност, зависи нашето бъдеще.
Душата се въплъщава, за да се усъвършенства и да натрупва опит в нашите груби материални условия. Паметта се „изтрива“ при раждането и всичко започва на чисто, човек идва на този свят невинен, но с „багаж“, получен в минали животи.
Всичко това е необходимо за да се гарантира, че в новия си живот той може да прави свободен избор.
И така човекът минава през живота, среща се с различни трудности, набира много важен опит и по този начин се усъвършенства. Но трябва да се знае едно нещо – принципът на съществуване на Земята – това е любов.
Обичайте този свят, и той ще ви отговори със същото. Много е добре, когато за да постигне тази истина, на човек му помагат родителите.
Душа, която е вършила в последната си инкарнация малко добри дела, може да е незряла (зелена). Съдбата й – непланирана бременност, с която е неизвестно как ще постъпят.
(22).jpg)
В случай, че душата е духовно еволюирали и е натрупала Благочестие, тя сама може да възпитава бъдещите си баща и майка.
Докато душата е извън тялото, тя ясно знае, че иска да е в семейство, където ще и се осигурят всички условия за опознаване на света, и в което тя ще може да бъде щастлива.
Ако родителите все още не са в състояние да и осигурят тези условия, тя им устройва различни изпитания за издръжливост.
Душата задължително ще иде в семейство, в което съпрузите приемат всички пристигащи, молят я да дойде при тях, обещават да обичат и да приемат детето такова, каквото бъде.
С много души имаме кармични връзки, които ни събират от живот в живот, като често разменяме ролите си. Може да сме родители сега на тези, които някога са били наши родители.
Или да сме имали съвсем друг вид взаимоотношения, които се нуждаят от точната корекция на безусловната любов, на която се учим с нашите деца.
Сигурно е едно – детето, което идва в семейството ни, носи душа, с която се познаваме отпреди. Идването на тази душа е свързано с нашата собствена еволюция и развитието е взаимно.
