Ето текста със заменени имена с български:
Наша Елица отдавна ни разказваше за приятеля си, но по някаква причина не бързаше да ни го представи. С мъжа ми дори се шегувахме, че ще се запознаем с него чак на сватбата им.
Започнахме да се тревожим. Ами ако нещо не е наред с този мъж? Все пак имаме само една дъщеря, нашето единствено дете. Винаги сме мечтали за голямо семейство, но съдбата ни дари само с Елица.
Отдадохме ѝ цялата си любов и грижа. Гордяхме се с успехите ѝ – учеше отлично, сама влезе в университет, гради кариера. Ето защо се изненадахме, когато в трети курс започна да говори за някакъв Димитър и заяви, че връзката им е сериозна.
— Дъще, ако наистина е така, трябва да ни запознаеш с него!
— Разбира се, но всичко с времето си – уклончиво отговаряше Елица.
Дъщеря ни доведе приятеля си у дома, но след срещата съпругът ми заяви, че никога няма да приеме този избор: ето какво се случи
Измина година. Все чакахме да се запознаем с Димитър, но той все беше зает. Четири пъти уговаряхме вечеря, приготвяхме ястия, но в последния момент срещата все се отлагаше заради работата му. Най-сетне, на петия опит, те дойдоха.
Бях се постарала – сготвих любимите ястия на дъщеря ни, изпекох торта, подредих красива трапеза. Когато звънецът иззвъня, отворих вратата с усмивка… но веднага забелязах как съпругът ми Николай побледня, сякаш беше видял призрак.
Проследих погледа му и не разбрах веднага какво се случва – Димитър беше на нашата възраст.
Седнахме на масата. Той започна да разказва за себе си: директор на голяма компания, сериозен и влиятелен човек. Би трябвало да е добра партия. Но Николай мълчеше цяла вечер, едва сдържайки емоциите си.
Когато гостите тръгнаха да си ходят, мъжът ми неочаквано предложи да изпрати Димитър. Елица се напрегна.
Усетих, че нещо не е наред, и незабелязано ги последвах.
— Това е дъщеря ми! Как можа? Ние израснахме заедно! – чух задавения глас на Николай.
— Николай, дълго не знаех, че Елица е твоя дъщеря… А когато разбрах, беше вече късно. Обичам я – отговори Димитър.
— Ти си почти на 50! Никога няма да те приема за мой зет!
След тези думи всички се разделиха. Николай ми разказа, че Димитър е негов приятел от детството – играли са в един двор, били са неразделни.
— Как да приема, че дъщеря ми ще живее с него?
Оттогава Николай е отчаян. Скара се с Елица, заяви, че никога няма да приеме връзката ѝ и няма да отиде на сватбата. А аз… аз не знам какво да правя. Ами ако на старини останем съвсем сами?
