Един любим на поколения актьор ни напусна броени дни преди Цветница. Вълчо Камарашев си отиде от този свят на 82 години, но остави след себе си незаличима следа в сърцата и душите.
Легендата на Театъра на армията от години имал сериозни здравословни проблеми, страдал и от диабет, разказаха негови колеги.
Мина от дълго време живее в Америка в градчето Силвър лейк край Лос Анджелис в щата Калифорния. Там тя е щастливо омъжена за американеца Джейсън, с когото имат двама синове. За смъртта на баща си разбрала чрез телефонно обаждане от близките си в България. Мисълта, че не можела да се прибере в София, за да му организира погребение, я съсипала окончателно. Заради извънредните мерки в цял свят около пандемията от коронавирус полети почти не се осъществяват, а и да се качи на самолета, дъщерята на Камарашев пак няма да успее да се сбогува с баща си, защото ще трябва да е под 14-дневна задължителна карантина.
Камарашев има над 100 роли в театъра, над 80 в киното, както и около 200 участия в телевизията. Роден е на 12 септември 1937 г. във Видин, но цялото му детство и юношество преминават в Бургас, затова се чувства бургазлия. Неговият артистичен талант е природна дарба. Още в гимназията той участва в драмсъстава, ръководен от артиста Стефан Гъдуларов. Мечтата му да бъде актьор е толкова голяма, че кандидатства във ВИТИЗ, преди да е завършил средното си образование, а по-късно завършва гимназия като частен ученик. Приет е "актьорско майсторство“ в класа на професор Филип Филипов през 1959 г. От този випуск са Виолета Бахчеванова, Васил Стойчев, Лили Райнова, Живко Гарванов, Асен Кисимов.
Дебютира в ролята на Мика Ставински от "Барабанчица“ на Салински в Драматичния театър в Бургас. Там участва в спектакли на Юлия Огнянова и Леон Даниел. Следват две години в Драматичния театър „Боян Дановски“ – Перник, и още две в Драматичн театър „Сава Огнянов“ в Русе. Роли, които помни и никога няма да забрави, са тези на Гоя в „Когато разумът спи“ от Антонио Буеро Ваехо, Чебутикин в „Три сестри“ от Антон Чехов, Левшин във „Врагове" от Максим Горки, Кацул в „Старчето и стрелата“ от Никола Русев и още много, но вече на софийска сцена – в Новия драматичен театър „Сълза и смях“ и Театър „Българска армия“.
Вълчо Камарашев е открит за киното, когато е на 33, но след това снима по 4-5 филма годишно. Участвал е в повече от 100. Започва кариерата си във филми на Въло Радев и Вили Цанков. Това, което привлича режисьорите, е неговата естественост и харизматичност. Култово остава превъплъщението му в комедията „Войната на таралежите“ в образа на лошия чичко Ташев, който гони хлапетата от детската площадка, за да паркира колата си. Във филмографията му са ленти като „Аз, Графинята“, „Мера според мера“, „Всичко е любов“ „Войната на таралежите“, „Зарево над Драва“, „Тримата от запаса“...
Преди време Любо Нейков го извади от забвението, като му повери малки роли в сериалите „Столичани в повече“ и „Откраднат живот“. „Няма как да му се отблагодаря на Любо. За малко ме дадоха в кадър, имах десетина реплики, но и това ми е достатъчно“, каза тогава той. Легендата на Военния театър не обичаше да се оплаква от пенсионерския си бит и не спираше да се шегува с тънка самоирония. "Живея нормално, не се оплаквам. Макар да съм с пенсия, оправя се. Е, не е така щедро, както някога, когато работех. Но не е необходимо да се жалвам, защото всички го правят. Само говорят какво друго ще се увеличи, кои заплати ще скочат, за пенсиите престанаха да говорят“, каза преди време в интервю за "Ретро“ актьорът.
Пенсията, която държавата му присъдила за дългогодишния стаж, възлизала едва на 360 лева, с които театралът успявал да покрива единствено битовите си сметки, а понякога парите стигали само за парното. Дъщерята му Мина поемала останалите разходи. За последно тя и внуците на Камарашев му бяха на гости през лятото на 2019 г. Двете момчета обожавали дядо си, но им било трудно да произнасят името му на български, затова го наричали дядо Улф.
.jpg)
