Деси Стоянова е дъщеря на певицата Камелия Воче, която в момента е в Къщата на „ВИП брадър”. Дълги години Деси учи, живее и работи в Италия, завръща се едва преди няколко години в родината.
Самата Камелия Воче избягва да коментира директно болката от миналото си, когато вторият й съпруг – италианецът Маурицио, е издевателствал сексуално върху дъщеря й в продължение на няколко месеца. Казва само: „Тогава това беше световна война! 11 години прекарах с мисълта, че искам да остарея с човека, с когото живеех. Той беше прекрасен баща и съпруг, в очите на приятелите ни бяхме чудесно семейство. И тогава дойде големият житейски удар, за който не съм споделяла, освен пред най-близките ми хора. През 2001 г. имаше опити от страна на мъжа ми да притеснява сексуално моята дъщеря. Слава Богу, тези опити нямаха грозни последствия”. Самата Деси също никога не е коментирала публично жестоката ситуация от миналото си. Прави го в този момент, в болезнено искрена изповед и единствено пред „ШОУ”!
- Деси, кажи ми каква беше първоначалната ти реакция, когато разбра, че майка ти Камелия Воче е получила предложение и ще участва във „ВИП брадър”?
- Аз определено бях против решението й да участва. Но принципно с майка ми винаги сме се подкрепяли една друга в живота, независимо коя какви избори е правила. В случай с „ВИП брадър” според мен тя е искала да пробва нещо различно, нещо, което има смисъл за нея. Така че и аз, и брат ми, я подкрепихме тотално.
- Какво почувства след първите словесни атаки в Къщата, отправени към майка ти още по време на престоя й в трудово-възпитателното общежитие? Припомням, че в самото начало Камелия бе в компанията на Жени Калканджиева , Тачо, Елена Кучкова , Албена Вулева, Ели Гигова, Иво Аръков и Атанас Месечков…
- Определено всяко едно нещо, казано против майка ми или против брат ми, е нещо, след което ме боли. Но в същия момент ние не сме изобщо слаби жени – нито аз, нито майка ми – преминавали сме през много трудни моменти заедно. Могат много неща да излязат в публичното пространство, които са от нашето семейство или пък от миналото на майка ми, от моето минало - въпросът е, че тези неща не са изживени от хората, а са преживени от нас! И сме били заедно в тях. Каквото и да стане,
да, боли ме
особено ако видя майка ми да плаче, защото за мен тя е всичко, но в същия момент съм сигурна, че когато излезе, ще е достатъчна една прегръдка, за да разбере, че всичко е точно и е както преди.
- В началото обаче т.нар. „Политбюро”, в лицето на Йорданка Христова и Евгени Минчев, по-специално Евгени, се държа доста арогантно на моменти спрямо майка ти. Сякаш нещо не е могъл да преглътне в техните досегашни отношения…
- Евгени Минчев и Йорданка Христова са двама известни хора, които уважавам, и които твърде малко познавам, за да коментирам. Не знам каква е точно драмата между майка ми и Минчев. Йорданка Христова е прекрасна певица, лично не я познавам добре, все пак съм живяла дълги години в Италия, но със сигурност майка ми първоначално е останала малко шокирана, защото е видяла един монтаж от едно клипче, в което се вижда как тя прави някакви коментари спрямо нея, но съм сигурна, че това ще се изясни, като излязат от Къщата. Но пък и двете не се познават толкова добре, за да се обичат като истински приятели, интригата си я има навсякъде… Но и това затворено пространство определено влияе зле на всички (усмихва се), не вярвам двете да се дадат под съд след излизането си от Къщата. Онзи ден видях, че готвят заедно… не мисля, че биха се подали на подобен моментен импулс.
- Казваш, че не си запозната с драмата между майка си и Евгени Минчев, но в предварителния ни разговор ми спомена за една ситуация между тях отпреди години…
- Имам само един-единствен спомен за него, защото аз действително не го познавам добре. Една Нова година майка ми беше поканила Евгени Минчев, заедно с други наши приятели. Но той не дойде. А тя го е поканила, защото той е сам човек, искала е да му даде някакво условие за уют, за топлина, за комфорт. Не знам поради какви причини тогава той не прие поканата… Може би е предпочитал да бъде сам, има такива хора. Единственото, което мога да кажа по повод неговите думи, че е създал майка ми, е това – със сигурност той е един добър пиар и мениджър, има много хора, които зависят от него, явно си върши добре работата, само че това, което е тя, няма как да го е създал той! Тя е учила за това нещо, тя е завършила Консерватория, пяла е на много места по света… А че е певица-готвачка, аз се гордея с това! И тя не е само певица готвачка, тя е и танцьорка готвачка, майка скиорка, много неща. Мултифункционален човек! (смее се) Има толкова известни личности, които не умеят да правят такива неща! А това, че той „я е създал”, е нелепо!
- И все пак прякорът „Воче” е негово дело, но пък и преводът на думата не е случаен – „Глас”!...
- Да! А защо й го е дал в такъв случай?! Защо не е дал още тогава прякор „готвачката” и – готово?! (смее се) Ето това бих попитала господина. А може би той я е нарекъл „Воче”, защото тя хваща хората за гърлото с кухнята си… (смее се) На мен ми е много симпатичен, така че няма проблеми.
- Но искам да ти кажа, че Камелия пробуди всеобщо изумление с хода си да опита да върне разгневения Евгени Минчев в Къщата – при опита му да напусне от афект?!
- Защото нея не я е страх. Тя се доказа като една силна жена! Той показа в още по-бляскав вид майка ми, ако трябва да съм искрена. Колкото повече коментира готвачката певица, толкова повече хората я обичат като един съвсем нормален човек.
- Няколко пъти до момента в публичното пространство са правени опити Камелия Воче да бъде уязвена на тема колко добра майка е всъщност?! Кажи ми каква майка е тя, какви грешки прави, какви прегрешения има към децата си… коли ли ви, беси ли ви, в тъмница ли ви затваря?
- (смее се) Ще ти кажа самата истина, зная за тези публикации. Тя за мен е майка 3 в 1, защото
тя ми е била и като майка, и като баща, и като баба и дядо
Ако мога да уточня – тя ми е и най-добрата приятелка, а от това по-хубаво няма. Не ми е спестила нищо, споделя ми абсолютно всичко. Винаги съм имала много голям респект към нея. Не мога да кажа, че не прави грешки, както не мога да кажа, че аз като дъщеря не съм правила грешки. С брат ми сме много различни, нищо, че сме отгледани по един и същи начин. Имаме едно и също възпитание, защото майка ми държи много на това. Ще ти споделя нещо лично – майка ми винаги ми е казвала да се усмихвам – каквото и да стане, дори да сме паднали на земята, винаги да съм усмихната. Това, на което ме е научила е, че дори и да имаш хиляда проблеми вкъщи, излезеш ли от Къщата, трябва да си с най-красивата усмивка на лицето, трябва да си хубава, накипрена, с вдигната глава и хората да си мислят, че си една принцеса. И те така и си мислят. Така че това, което е успяла да направи от мен като жена, е това, което е тя като майка! Една прекрасна майка. Другото, което е успяла да ме научи, е да вярвам много в любовта, може би защото ми е дала много любов.
- Преди време майка ти беше споделила, че най-голямата й болка през годините, е свързана с теб и човека, за когото е била омъжена преди години /вторият, вече бивш съпруг на певицата, италианецът Маурицио – баща на сина й Самуел, който преди години е правил опит да насили сексуално дъщеря й Деси – б.а./…
- Никога до този момент не съм коментирала тази ситуация, защото в семейството всъщност аз съм най-резервирания човек. И ми е малко трудно… Но добре, ще споделя пред теб какво мисля. Тази ситуация е част от моето минало. Момент, който ме е накарал да порасна. Определено, когато ти се случи нещо такова, ти пада целият свят на гърба. Срутва се пред очите ти. Губиш вярата си, която имаш в отношението си към някои хора. Започваш да си мислиш, че всичко, което е около теб, не е истина… Защото аз имах едно прекрасно семейство, живеех сякаш в някаква приказка, бях може би едно от момичетата, на които завиждаха най-много в цялото училище. С прекрасна майка, прекрасен дом, прекрасен живот и един човек, който съм мислела, че никога не може да ми направи нещо, и на когото силно съм вярвала… Това беше най-трудно за мен – срутването на този свят. Не толкова акцията… физическото действие, с което някой те е наранил. Защото аз тогава бях и по-малка, живеех в свой свят, и изведнъж
идва човекът, който е… лошият герой
който ти променя тотално визията за света, за живота, започваш да виждаш реалността на този свят, която не съм искала да видя. И което в един момент ме накара да порасна изведнъж, стресна ме малко. Със сигурност не съм го изживяла добре. Със сигурност ми е трябвала подкрепата на майка ми.
Първоначално ме е било страх… Аз не й казах какво се случва от самото начало, защото ме беше страх.
- Страх да не изчезне точно този приказен свят, в който си живяла допреди това?
- Да, точно така… Имах този страх и не можех да изрека думите, беше ми трудно. Когато имаш един добър брат, едно семейство, което харесваш, в което вярваш, много е трудно да кажеш нещо, което със сигурност ще разруши този свят. Не исках да става това. За съжаление, се случи… За съжаление…
- На каква възраст беше тогава?
- На 18 години. Точно взимах матурата, бях последна година ученичка. А това бе започнало малко по-рано… Бях малка, а и аз не съм била едно от тези момичета, които си изживяват детството бързо. Моята първа целувка беше на 15 години. За първи път отидох на дискотека на 20, имах си режим на часове, бях наистина едно дете, което вярваше в любовта, вярваше в семейството, вярваше в много неща… И тези неща в един момент бяха унищожени.
- Сега вече не вярваш ли?
- Сега вярвам пак, ако трябва да съм искрена, и това е точно благодарение на майка ми, на баща ми, на брат ми…
- Помниш ли първата реакция на майка си, когато все пак си събрала кураж да й споделиш това, което ти се случва, и ти тежи?
- Да… Помня този момент много добре. Даже помня къде бяхме. Ние бяхме в колата, тя караше и в един момент аз просто го изрекох. И това, което почувствах, беше, че на нея сякаш й падна един свят отгоре - имах чувството, че тя не можеше да диша. Защото тя спря да кара. И не говореше за кратко време… За мен този момент беше още по-лош от всичко, което се бе случило преди това. Всъщност, няма нещо, което да нарани повече една майка от това… аз съм всичко за нея. В този момент с признанието си, мисля, че тотално я нараних. И в този момент наистина нямаше нещо, от което можеше повече да я заболи...
- Наложило ти се е да пораснеш изведнъж, да счупиш този приказен свят в себе си, за да се изправиш пред това и някак да го преодолееш…
- И това ме накара да порасна, но и много други неща от моя живот досега го сториха. Винаги съм била зряла като момиче, макар и да го е имало детското в мен. Винаги съм била много самостоятелна. Аз дори на 18 години за първи път си намерих сама работа, исках да помагам вкъщи, знаела съм как да преценя ситуациите – кога, какво, къде… Със сигурност не ми беше лесно, когато отидох да живея и в Италия - бях на 7 годинки, не знаех езика, нямах приятели, нямах нищо, далеч от баща ми, който остана в България. Там също много бързо пораснах. Отделно от това моите родители никога не са ме глезили, не съм била т.нар. лигла, това също ми е помогнало. Тази случка с бившия съпруг на майка ми, със сигурност ме е направила по-силен човек. Сега си мисля, че просто няма човек, който да може така да ме нарани - доста по-силна и по-сигурна в себе си съм.
- От момента, в който си споделила на майка си този свой страх и ужас, имало ли е ситуация, в която да се е налагало да се изправиш очи в очи срещу този човек?
- Не. Не е имало такава ситуация. Честно казано, това е последният човек, който бих искала да видя повече в своя живот! Но не защото ме е страх сега от него, не - сега не ме е страх, но това е човекът, който най-много ме е разочаровал в моя живот. Разочарованието наистина беше огромно. И не бих искала да го видя, защото нямам желание.
- Ситуацията на брат ти обаче е доста по-сложна, защото този човек е негов баща…
- Да, така е… Точно това е и причината за моето разочарование. Брат ми е другият мой свят. Той няма никаква вина за всичко, което се е случило, но и никой никога не му е пречел да се вижда с баща си. Въпросът е, че
самият той не иска
никога не е показвал такова желание. Но аз съм сигурна, че няма как да не му липсва фигурата баща… аз се виждам с моя баща, за мен това е много хубаво, всяко едно момиче се чувства като принцеса в ръцете на своя татко, но пък всяко момче има нужда от мъжките приказки, от точно тази опора… Брат ми е израснал между две жени, между мен и майка ми, моят баща си говори често с него, често сме вечеряли заедно, няма абсолютно никакъв проблем. Със сигурност неговият баща му липсва, но е и факт, че той няма желание да го вижда. С времето брат ми стана много ревнив към мен и най-много го притеснява това някой да не ми направи нещо.
- …и е вече като твой бодигард!
- Ама той вече ! (смее се) Знаеш ли какво се случва? От 5-годишна възраст той започна да ми следи обажданията, да казва на хората по телефона, че ме няма… Онзи ден излизах с моя приятел и брат ми му казва по телефона: „Виж какво, ела да се видим на кафе, да ти дам шанс – ако ми харесаш, да ти позволя да излезеш с нея, ако ли не - не” (смее се) Той е голяма душичка! Доста обичана съм – от майка си, от баща си, от брат си…
- Деси, каза ми, че тази сряда имаш рожден ден. Майка ти е в Къщата, където няма нито часовници, нито календари… Пълна изолация!
- Ужас!… Това ще е единственият рожден ден, в който аз няма да видя майка ми поне за пет минути. Винаги е присъствала на моите рождени дни и сега ще е малко шокиращо за мен, защото съм свикнала сутрин в 7:15 ч. тя да ми звъни с кафенцето да ми честити празника. Това, което бих искала, е или да й изпратя едно видео, в което да види, че с брат ми сме добре, щастливи и се гордеем с нея, или поне да имам възможността да й изпратя една снимка с моята торта, примерно… направена от мен по нейна рецепта. Даже ще напиша отдолу: „Ти си моята любима певица готвачка” (смее се)
- Поддържаш ли връзка с бабите и дядовците си? За тях нищо не ми спомена…
- За съжаление, по линия на татко, баба ми и дядо ми починаха преди няколко години. Това доста ме нарани, защото бях много привързана към тях. Майка ми беше много привързана към баба ми също и дефакто цялото й умение да готви така е благодарение на нея. Баба беше същият тип човек. За нас беше много голяма загуба.
А баба ми от страната на майка ми я познавам по-малко, ако трябва да съм искрена. Защото тя е живяла дълги години в Америка и всъщност я видях за първи път, когато бях вече доста голяма. Тя е по-… бизнесдама. Обичам си я, имам голям респект към нея, но по-малко е присъствала в живота ми.
- Майка ти е споделяла почти същото за майка си - че я е видяла, когато е била вече голямо момиче, на цели 27 години?! И в моментите, когато е говорила за нея, се е усещало точно това, за което ти споделяш сега – респект, но в същото време далечност, хладина!
- Да, да… тя беше женена вече от години за баща ми, защото двамата се женят рано, майка ми е била само на 19. Баба ми е емигрирала, когато майка ми е била малка, на 4 годинки, и всъщност нея я отглежда нейната баба и моя прабаба. И, да, права си за това, че я има хладината, така е… Мама, въпреки че е на 51 години, в живота й са липсвали точно онези години, когато е имала нужда именно от майка си. И няма как днес да я няма тази хладина, защото това присъствие е много важно.
- А как се отнасяш към информациите, излизали в публичното пространство за баба ти? Съдържанието им не е от най-лицеприятните. Дори самата тя преди време даде интервю… /Твърди се, че майката на Камелия Воче е практикувала най-древната професия далеч от България – б.а./
- То е нещо подобно на това, което се случва и сега с мен – мога да прочета някои неща за майка ми в интернет, от които може и да ме заболи, може би и майка ми така се е почувствала, четейки писанията за майка си. В едно съм сигурна – че майка ми наистина обича майка си, както всяко едно дете… има си я обаче и хладината, и разочарованията. За мен е баба, макар и не типична – тя не е от тези, които ще седнат да варят мармалад или да прави чушки-бюрек, но си има нейния стил. И, реално, майка ми „воюва” с неща, със ситуации, зад които не седи като автор… всички тези писания за миналото й, за майка й…
Баба ми и майка ми са тотално различен тип жени
имали са тотално различен начин на живот, живели са отделно една от друга години наред, няма как да го има онова усещане, което се получава, когато хората присъстват в живота един на друг.
- Поддържаш ли някакви приятелски отношения с Божидар Искренов, с когото майка ти имаше дълга връзка преди години?
- Не, честно казано не. Единственото, което съхраних, е фактът, че съм от „Левски” (смее се). Симпатичен човек, това е. Сърце, душа, за „Левски” София (смее се).
- Какъв е реалният шанс на Камелия Воче в твоите очи да спечели „ВИП брадър”?
- Първоначално исках, ако може, да излезе още на първата седмица, поради единствената причина, че не искам да я виждам там, затворена, да слушам някои неща и т.н. В момента я подкрепям най-много от всеки друг, по цял ден търся начин да й правя реклама, създала съм група във Фейсбук, постоянно слагам снимки от миналото й… Иначе нейният потенциал е много голям, защото тя е един съвсем нормален човек и можеш да я видиш в очите на всеки един от Къщата. Не мисля, че тя не е ВИП, както някои се изказаха! Точно обратното – точно това я прави още повече ВИП, защото е един човек, склонен да бъде себе си в реалния живот дори пред камерите.
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
