Анна Келнерова преодолява препятствие по време на турнира в Прага. Долу се вижда автографът, който тя даде специално за "24 часа".
Най-голямата дъщеря на Петр Келнер Анна е дала това интервю за"24 часа" през декември 2018 г.
- Анна, скачахте на финала на Global Champions Tour на своя земя, пред своя публика, преминахте без грешка паркур с височина от 150 см, класирахте се пета от 13 стартирали и така излязохте на терена за награждаването. Доволна ли сте от резултата?
- Доволна съм, щастлива съм, благодарна съм на шанса да скачам пред родна публика на големия финал, да получа тази гигантска подкрепа и да постигна целта си – да премина чисто, да покажа на какво сме способни с моя кон.
- Не е ли твърде голямо психическото натоварване да скачате, натоварена с очакването на над 10 хиляди чешки зрители и над 5 хиляди от чужбина?
- От една страна, е така, но от друга, когато излязохме на манежа и цялата зала се разтресе от аплодисменти, приех този звук като допълнително вдъхновение, като подкрепа лично от всеки зрител. Знаех, че всеки от тях поотделно би ме прегърнал и би казал: “С теб съм, Ана, можеш!” И аз им повярвах. Целта ми беше да мина чисто, да покажа отлична езда.
- Когато стартирахте, тишината в залата беше гробна и единствено на тройната комбинация се чу колективното поемане на дъх от цялата публика.
- Това не чух, бях твърде концентрирана. Но оцених и тази тишина, заредена само с енергия – силна и добра. Обичам своята публика и им благодаря от сърце!
- Вие нямате типичната ездова история: първо пони за подарък на четиригодишна възраст, първо състезание на 6 годинки, първа победа на 8 и след това животът е само езда. Как достигнахте до професионализма в конната езда?
- Мисля, че когато за първи път видях кон на живо, пътувахме с кола със семейството ми и минахме покрай ферма, където
кон тичаше край
ограда и гривата
му се вееше
И аз поисках да съм на гърба му и тази грива да се вее в лицето ми. Почти го почувствах. Веднага казах, че искам свой кон. Но вероятно всяко дете иска кон. Ние дори не спряхме, за да видя конете отблизо. Аз обаче запомних онзи кон и продължавах да настоявам да се запознаем с конете.
В следващите години, когато пътувахме нанякъде и видехме конюшня, молех да спрем, чукахме на вратата и аз исках да помогна с нещо в грижата за животните – просто нарамвах кофи, четки, хранителни смески и хуквах след собствениците.
Започнах да яздя на 11 в пони клуб, защото стана ясно, че никой няма да изтрие мечтата ми за близост с конете. На 15 се явих на първото си международно състезание.
- Най-голяма сте от четири деца. Никой друг ли не пое по същия път?
- Никой и никога в рода ми не е бил дори близо до коне и затова моята страст си остана само моя.
- Неизменен е въпросът доколко помага татко да е милиардер?
- Татко не може да скача с кон; нито с едно евро, нито с един милион евро не може да помогне на моя кон да скочи по-добре, нито с милиард да ме задържи в седлото, ако падам. С гордост мога да кажа, че умението ми да яздя е плод на моите усилия, тренировки и упоритост. Получавам цялата подкрепа на семейството си, а тази подкрепа увеличава вярата ми в мен самата.
- И все пак – най-добрите треньори, най-добрите коне, най-добрите условия не са проблем, когато и парите не са проблем.
- В световната ранглиста сме
няколко ездачи,
които сме с
“милиардерски”
произход
или ни гледат като “децата на татко”. Ездата обаче не е като да се возиш на яхта, да летиш за шопинг с частен самолет. Ездата и отношенията с коня са въпрос на огромен, постоянен, уморителен и ежедневен труд. Конят не се интересува и най-малко кой е баща ми, но изявява категорично мнението си за качеството на моята езда.
В момента тренирам в Чехия - не в друга държава, не в някоя от най-известните школи, които са се утвърдили в произвеждането на шампиони. Нося своята отговорност към утвърждаването на Чехия като ездова държава. Активността на публиката показва, че чехите се вълнуват от конния спорт. Самите чехи са наясно, че ние ще изминем дълъг път, докато се изкатерим в световната ранглиста. Засега съм на 42-о място, но през 2017 г. бях 60-а в ранглистата. 18 места напред не е лош резултат за една година!
- От общо 17 състезания от веригата Global Champions Tour участвахте в 9, като най-доброто ви класиране е именно в Прага. Защо пропуснахте толкова стартове?
- Това е преценка на треньорския състав, преценка за готовността ми да се състезавам. Участието в турнирите не е самоцел, трябва винаги
да покажа
най-доброто, което
можем с коня ми
Освен това на всеки от тези турнири скачах на всички стартове и на височини от 145 до 160 см – общо 63 пъти.
- Когато успешно преминахте паркура от 150 см и публиката ви аплодираше, галопирахте и с ръка сочехте към Силвърстоун, който така безупречно прелетя над всички препятствия. Отстрани обаче изглежда нервен и трудно удържим кон.
- О, не! Той е изключително сладък и благороден. Когато сме на състезание обаче,
конят ми се вълнува
дори повече от мен,
той знае защо сме на манежа, познава звука на публиката и иска да покаже най-доброто от себе си. Отличен партньор е, отговорен, старателен, концентриран. Едва от година съм с него, но се разбираме отлично.
- За голямата награда на Super Gran Pri в Global Champions Tour претендираха най-добрите 16 ездачи в света, които преминаха паркур от 160 см. Технически готова ли сте за такова изпитание?
- Скачах на 160 см в Рим, Лондон, Париж, Монако, Ещорил, Кан, Сен Тропе, Хамбург, Мадрид, Шанхай, Маями Бийч, Мексико Сити. Според формулата на турнира не можех да участвам в големия финал, което е обвързано с представянето ми на другите турнири. Но сами видяхте, че най-добрите в света преживяха неочаквани проблеми; конете, колкото и да са рутинирани, подготвени, опитни, изведнъж се оказаха неспособни да се справят с едно или друго препятствие и предадоха своите ездачи.
Умението да скачаме и справянето с изпитанията по време на самото състезание са различни неща. В конния спорт не се случват чудеса с моженето, затова аз продължавам да се състезавам, докато заслужа участие в надпревара с лидерите в световната ранглиста.
- Надявате ли се на квота за олимпийските игри?
- Несъмнено се готвя за серията състезания, които да ми позволят да достигна до такава квота. Всяка серия турнири са на отделна сметка и дори когато се представя добре на едни състезания, това не означава, че съм гарантирала успеха си и на следващите. Да, квота за олимпиадата е голямата ми цел в момента.
- Едва на 22 години сте. Конният спорт ли ще бъде съдбата ви?
- Засега това е целият ми живот, а тепърва ще трупам опит, ще напредвам. Много изпитания стоят пред мен, искам да бъда едно от успешните лица на чешкия конен спорт, искам на следващия турнир в Прага да покажа ново израстване. Готова съм да се боря и да скачам милиони пъти!
