Помнят се двамата братя, помнят се… Макар живели през 19 век имената на Христо и Евлоги Георгиеви днес будят и други, по-дълбоки асоциации от едноименния столичен булевард, предаде репортер на БГНЕС. Двама изключително проницателни и сякаш изпреварили времето си стожери на образованието и науката.
Дори тези думи не тежат достатъчно, за да опишат делата на двамата карловци.
Били са много родолюбиви, умни и начетени. Почти няма подобни хора днес. Хората станаха много завистливи, затворени в себе си и не е като едно време”, заяви, например Богдан Христов. От своя страна, пък Ирена Аврамова посочи, че двамата са направили изключително много за развитието на науката и образованието в България и са вложили не малко средства за развитието на една България, която да бъде в унисон със световното развитие на науката и образование. „Те са били радетели за една образована България. Евлоги и Христо Георгиеви са апостоли и два колоса в това отношение. Характерно за тях е било да подпомагат развитието на образованието в България. Допринесли са за това страната ни да не стои в една мъртва точка, а да има надграждане”, каза жената.
Според нея в днешно време са ни много необходими подобен тип хора, за да може България да се развива. „Те са платили за постояването на Софийския университет. Били са заможни хора по онова време. Занимавали са се с търговия. Сигурно има хора като тях и днес, но са много малко, много по-малко”, убеден е от своя страна Румен Арнаудов. Таня Маринова, пък се съмнява, че в днешно време има такива хора като Евлоги и Христо. „Знам, че са построили Софийския университет, за да могат българските студенти да учат. С това са останали най-вече в паметта на хората, защото това е нещо, което всички знаят и помнят”, допълни тя. Те са едни от родолюбивите българи, които са направили доста за издигането на българската култура и образование в нашата страна. В моята памет те са останали като създатели и спонсори на Софийския университет, коментира Александър Бекярски. Той е категоричен, че повечето хора знаят за тях, но би следвало делото им да се популяризира повече главно сред младите.
Марияна знае за двамата братя, че са учили в чужбина и след като се връщат в България финансират изграждането на първата гимназия, която по-късно се превръща във Висше училище. Тя определя Евлоги и Христо Георгиеви като изключително напредничави българи. Евлоги Георгиев Недев е роден на 3 октомври 1819 г. в Карлово. Първоначално започва образованието си в местното училище под ръководството на небезизвестния възрожденски учител Райно Попович. Продължава да учи в Пловдив, а след завършването на гимназия се завръща в родния си град да учителства.
Следващата и по-голяма част от живота си прекарва извън пределите на Османската империя. През 1837 г. заминава за Галац, а после за Букурещ. Едва на 18 години, без особено голям капитал, започва да развива търговска дейност. Бързо натрупва състояние и се превръща в един от най-богатите мъже в Европа за XIX в. Умира на 5 юли 1897 г. в Букурещ. Христо Георгиев Недев е роден през 1824 г. и е по-малкият от двамата братя. За жалост от 5 деца остават живи само Христо и Евлоги. Подобно на брат си, той започва бизнес. Христо Георгиев умира внезапно на 6 март 1872 г. в Букурещ.
Там се намира и гробницата му, в която спи вечния си сън точно до брат си. Тяхната гробница се намира в “Белу" - едно от най-старите гробища на Букурещ. Гробницата на братя Евлоги и Христо Георгиеви прилича на малък бял дворец и е истинско архитектурно чудо Тя се намира на алея 48 и е близо до централния вход. Облицовката на стените и двора са от великолепен мрамор. Изящни пластични орнаменти и четири бронзови скулптури допълват изключителната архитектура на гробницата. Вътре се влиза по стръмни стълби. Самото помещение е обособено на два етажа. В крипта под голяма каменна плоча са положени костите на двамата братя, а на стените има техни барелефи. Живописната декорацията на купола е неповторима. Строителството на гробницата започва през 1897 година, когато умира по-възрастният от двамата братя – Евлоги. Строена е цели 5 години - до 1902-а, по проект на известния румънски архитект Йон Минку. Той е основателят на неоархитектурната румънска школа и е автор на емблематични за Букурещ сгради.
Четирите бронзови фигури отвън са дело на румънския скулптор от немски произход Фриц Щорк. Най-старото висше училище в България Софийският университет „Св. Климент Охридски” дължи красивата си сграда на изключително щедрото дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово. През 1896 г., по повод помирението между България и Русия, Евлоги Георгиев дарява 800 000 златни лева за построяването на сградата на бъдещия университет и парцел от 10 000 кв.м в центъра на София на стойност 200 000 лв. Оказва се обаче, че средствата са недостатъчни. Тогава идва новото дарение - на 5 юли 1897 г. Евлоги умира и в завещанието си оставя огромната за времето си, а и днес, сума от 6 милиона златни лева за основаване и поддържане на висшето училище, като то трябва да бъде с техническа насоченост.
