Най-дългата планина в България се простира почти по средата на територията на страната, в посока от запад на изток - от долината на река Тимок до Черно море.
Кои реки пресичат Стара планина?
Много реки преминават през Стара планина, сред които Росица, Камчия, Янтра, Пръскалска, Белинска (Бяла река), Бели Осъм, Видима, Жълтешка, Тунджа, Огоста, Искър, Вит, Осъм,. пише actualno.com.
Коя е най-дългата река, пресичаща Стара планина?
Искър
Искър е най-дългата изцяло българска река.
Началото на Искър
Река Искър извира от Рила под връх Дамга и обединява три притока - Черни, Леви и Бели Искър. Прес късия Дервишки пролом напуска Рила и навлиза в обширната Самоковска котловина, където приема други два притока - река Самоковска Бистрица и река Палакария. “Големият” Искър проломява дълбока долина между Плана планина и Ихтиманска Средна гора.
В най-тясната долина на реката е построен язовир “Искър”, най-големият язовир в България. Реката навлиза в Софийското поле, където развива гъста речна мрежа от средногорски и старопланински притоци, за да образува Искърския пролом. В Предбалкана реката приема най-големия си приток - река Марица и продължава през просторния Карлуковски карстов район.
От село Чомаковци стартира долното течение на Искър през Дунавската равнина. При село Байкал реката се влива в река Дунав, която отнася водите й в Черно море.
Искърският пролом
Искърският пролом или Искърското дефиле е мястото, където река Искър преминава през Стара планина и Предбалкана, образувайки най-дългия (156 км) и най-величествен пролом в България. Искърският пролом е истинско природно чудо, изваяно в Стара планина. В продължение на хилядолетия речните води дълбаят планинската гръд, образувайки великолепни форми.
Проломът започва от Софийското поле (550 м надморска височина) и завършва след като реката пресече Предбалкана край град Червен бряг (95 м надморска височина). Най-красивата част на Искърския пролом се простира от град Нови Искър до село Лютиброд и е дълга 67 км. Следват други живописни части - край гарите Церово и Лакатник. При Черепиш реката проломява долината с изявен каньоновиден характер, с издигащи се отстрани каменни стени от бели варовици.
Следва приказната гледка на Ритлите, които очертават границата между главната Старопланинска верига и спокойния Предбалкан. Векове наред Искърският пролом е труднодостъпен. Пътищата, които свързват двете части на планината, минавали високо по билото.
През 1889 г. през пролома е прокарана железопътна линия, която постепенно променя живота по течението на реката - появяват се нови селища, създава се нов поминък, навлизането в планината става по-лесно и бързо. По-късно е построен и шосеен път.
През последните години край най-красивите места край Искър се построяват вилни селища, които придават нов колорит на Единственият град в Искърския пролом е Своге, разположен на 520 м надморска височина, в най-голямото разширение на долината, където в Искър се влива големият ляв приток река Искрецка. На 10 км западно от Своге в долината на река Искрецка е село Искрец, където се намира един от най-големите санаториуми в България за гръдно болни.
Следват Церово, Гара Бов и Гара Лакатник, където скалните отвеси стават все по-величествени, като най-живописни са при Лакатнишките скали - великолепно творение на природата. От Гара Бов за около 1 час се стига до един от най-високите и красиви водопади в България - Скакля (85 м).
