Един ден Наталия дочу разговор между свекърва и свекъра си - Писна ми! Време е да се отървем нея! -Къде ще отиде?-Не ме интересува!

— С нашия апартамент — категорично и нежно я поправи свекърва й. — Апартаментът, в който сте живели, е наш. Ти беше там само като съпруга на сина ми. Но сега...

- Чакай, Анжелика... Искаш с Андрей да се изнесем? - Наталия едва го каза. Чувстваше се уплашена. Тя нямаше собствен дом. Единственият останал роднина беше баба й по бащина линия, която живееше в малък едностаен апартамент. Когато Наталия се премести при съпруга си, баба й се зарадва, че може да изживее спокойно старините си. Но сега? Наистина ли трябва да се върне, и то с малкия си син?

Преди година Наталия роди Андрей. Бебето беше шумно и активно. Бабата не помогна с отглеждането на правнука си, често позовавайки се на възраст и здраве.

„Не че искам, но вие сами разбирате: не можем да поддържаме два апартамента“, продължи свекървата. — Трябва да се дава под наем, за да има поне някаква печалба.

„Но със сина ми също трябва да живеем някъде...“ Наталия покри лицето си с ръце.

В този момент един от близките се приближава да й изкаже съболезнования. Анжелика моментално прегърна Наталия, демонстрирайки грижата си.

- Скъпа, знаеш, че няма да те оставим! Живей при нас, ние ще се погрижим за вас и Андрей“, гръмко обяви тя, така че околните й закимаха одобрително.

Роднините не били съгласни с идеята, че свекървата наистина ще издържа младата вдовица и нейния син.

- Отиваме у нас, нареди Анжелика на съпруга си Васил. - Наталия, сложи Андрей на стола, бързо!

Наталия се подчини; Тя не посмя да възрази на свекърва си.

- Ще живееш при нас. Но за да не ни висиш на врата, ще ми дадеш наследственото”, каза тъщата.

Те се прибраха като в мъгла.

„Тук ще поставим нашето легло, а тук ще бъде моята тоалетна масичка“, нареди Анжелика оживено.

- Къде ще живеем аз и Андрей? - тихо попита Наталия.

- В хола. „И ако детето ми пречи да спя, преместете се в кухнята“, сопна се свекървата.

- Но в кухнята има твърде малко място за детско креватче...

- Значи ще спиш със сина си на дивана. Това не са мои проблеми“, отсече Анжелика . - Хайде, вземи си нещата от гардероба и освободи стаята.

„Анжелика, остави момичето да си поеме дъх“, каза Васил.

- Защо трябва да е уморена? Имаме всичко организирано! - остро отвърна свекървата.

Наталия не отговори и отиде да сложи сина си в леглото.

На сутринта тя беше събудена от силни звуци.

- Вземете го! Всичко това трябва да се занесе на предишен адрес! - Анжелика заповяда на товарачите.

-Къде носиш стола ми? А огледалото? Съпругът ми и аз купихме това! Той сам избра всичко!

- Наталия, скъпа... Не знаеш ли, че да пазиш неща, купени от човек, който вече не е между живите, е лоша поличба? - каза Анжелика. — Освен това трябва да обзаведем апартамента под наем. Преместихме нещата си тук, за себе си. И останаха празни стени. Отдава се обзаведен апартамент на по-висока цена. Така или иначе нямаш нужда от тези неща, но наемателите ще ги намерят за полезни. Ако са ви толкова скъпи, можете да ги закупиш от нас... Или да наемеш апартамент с мебели.

Наталия не знаеше какво да отговори. Дори товарачът, който носеше огледалото, спря изненадан.

- Извинете, жено... Имате ли документи за собственост? — попита той недоверчиво.

— Апартаментът е на майка ми. Тя е недееспособна. Според завещанието апартаментът трябваше да отиде при сина ми. Но него го няма... Сега аз съм единствената наследница! - Анжелика зведнъж избухна в сълзи толкова силно, че Наталия побърза да вземе салфетки.

- Разбрано. Имаш проблеми тук, разбери се сама — измърмори товарачът и махна с ръка.

Наталия осъзна, че сега ще трябва да живее според свекърва си. Животът й се промени завинаги.

- Какво носиш? Съвсем ли си полудяла?-Силен глас я извади от мислите й.

Наталия се обърна объркана.

- На мен ли говориш?

- Разбира се, за теб! Да не си посмяла да се разхождаш из къщата ми облечен така! – погледна я с презрение свекървата. - Тясна тениска, клин... Съвсем ли си загубила съвестта си?

- Но това са само домашни дрехи...

„Облечи това“, хвърли й широка риза, безформени панталони и стар халат свекървата. - И прибери косата си на опашка! Няма смисъл да си вееш къдриците тук.

Наталия кимна мълчаливо.

- Защо стоиш там? Бързо се преоблечи! Ако пак те видя така, ще те изкарам на улицата, дори чехъл няма да ти дам!

Когато Наталия се преоблече, синът й Андей първо не разпозна майка си и избухна в сълзи.

- Мълчи сине... Аз съм...

- Веднага го успокой! От писъците му ме боли глава! – нахлула в стаята свекървата.

Колкото повече крещеше свекървата, толкова по-силно Андрей плачеше.

- Това определено не е нашето дете! Синът ми беше спокоен и усмихнат. А този? Всичко, което прави, е да крещи и да прави гримаси! - каза тя с презрение.

Свекър й шумно гледаше футбол или вариетета. Заради шума Андрей не спеше добре и колкото по-малко спеше, толкова по-капризен ставаше.

- Защо нищо не е оправено? - попита свекървата, връщайки се от фризьор.

- Андрейчо не ме остави да седна, нямах време... Приготвях паста.

- В моята къща няма да има такава храна! — свекървата многозначително хвърли кренвиршите в кофата за боклук.

„Тогава може би можеш да сготвиш нещо сама?“

- Аз ще сготвя. Но ще ям сама. И можеш да го довършиш, ако не си толкова мързелива! - сопна се тя.

Наталия излезе от кухнята, сдържайки сълзите си.

Тя си припомни как доскоро тази къща е била пълна с любов, топлина и детски смях. Сега всичко, което остава, е копнежът по съпруга и нарастващото раздразнение към свекървата.

Един ден Наталия дочу разговор между свекърва и свекъра си:

- Писна ми от всичко това! Време е да се отървем от този паразит. Не дава почти никакви пари, само загуби.

-Къде ще отиде?

- Не ме интересува! Не е мой проблем! – каза студено Анжелика.

Всеки ден животът на Наталия приличаше все повече на кошмар. Към непрекъснатите заяждания на свекървата се добавиха и странни намеци от страна на свекъра. Това особено се засили, когато жена му напусна дома. Наталия започна да се страхува да остане сама с Васил. Под всякакъв предлог тя се опита да напусне дома си със сина си. Наталия прекарваше по-голямата част от времето си с приятеля си, с когото, не издържайки, споделяше всичко, което се случваше.

- Слушай, защо живееш така? Махни се от тях. По-добре е да живееш с баба си в малък апартамент, отколкото да търпиш обиди и странни погледи от старец.

„Бих си тръгнала, но баба не иска да ни приеме с Андрей.“

- Как така!?

-  Онзи ден отидох да я видя. Тя каза, че в апартамента й няма къде да постави креватче и здравето й вече не е същото. „Ти, внучко, изчакай да си отида, тогава се премести“, преразказа Наталия думите на баба си.

„Ами имаш роднини...“ – каза замислено приятелката й. - Ами апартаментът на съпруга ти? Кой е неговият собственик? Видя ли документите?

- Да, само за кратко.

- И какво?

-Собственичката е баба, която е отгледала съпруга ми. Тя не живее тук, на около двеста километра

-Виждали ли сте я някога?

- Не. Краката й са зле и не можа да дойде на сватбата ни.

- Тя има ли телефонен номер?

- Съпругът ми изглежда й се обаждаше понякога. 

- Кой се грижи за нея, ако не ходи?

- Изглежда има медицинска сестра.

- Отдавна трябваше да отида при тази баба и да разбера как стоят нещата.“

- Къде мога да намеря адреса?

- Погледни в телефона на съпруга си.

Наталия се вслуша в съвета на приятелката си. Взела телефона на съпруга си и започнала да търси контакти. Оказа се по-лесно, отколкото си мислеше.

След като изчакала свекърите й да излязат, Наталия набрала номера.

Бабата не отговори веднага, но гласът й прозвуча доста весело.

- Да?

- Аз съм Наталия, твоята снаха.

- Здравей, Наталия! Случило ли се нещо? Обикновено внукът ми се обажда... Но тук повече от месец не съм го чула! Здрав ли е? Обаждам се на дъщеря ми, а тя затваря...

Вместо отговор, Наталия избухна в сълзи. Разбрала, че бабата не знае нищо за това, че внукът й вече го няма.

- Наталия?! Какво правиш!

- Няма го вече... Четиридесет дни вече минаха.

- Господи... Как може така! Сега разбирам защо имах толкова лоши сънища! - Гласът на баба трепереше и изглеждаше, че едва се държеше на краката си от това, което чу.

- Мислех, че знаеш...

- Не, не знаех. Негодници! Тя дори не се обади!

- Не знаех, че не си информирана...

- Не говоря за теб! Говоря за Анджелика.

- Анжелика се премести в твоя апартамент. Дава под наем своя. И сега се опитва да изгони мен и Андрей, тихо каза Наталия.

- Моят правнук! Браво... Но какво друго да очакваш от нея. Слушай, Наталия, запиши адреса и ела!

Сутринта Наталия стоеше на автогарата с бебешка количка. Андрей спеше, но тя не намираше къде да си почине от вълнение.

Пътуването отне няколко часа, но откри къщата без затруднения.

Бабата на съпруга ми се оказа възрастна, със здравословни проблеми, но все пак доста весела и разумна жена.

- Кой те гледа? - попита Наталия.

- Сестрата, на която плащам. Добре, че спестих пари за старините си. В противен случай щях да изживея живота си в някаква „институция“. Не мога да очаквам грижи от дъщеря си. Цял живот е мислила само за себе си. Преди поне внукът ми се обаждаше и пращаше пари. И сега никой не се нуждае от мен.

„Много съжалявам“, Наталия я разбра перфектно. Самата тя се чувстваше по същия начин.

- И какво за апартамента?

Наталия разказа всичко на баба си, като се започне от погребението на съпруга си. Жените плакаха, спомняха си за него, после млъкнаха.

- Ако ти и детето ти няма къде другаде да живеете, останете тук. Къщата е голяма, има достатъчно място. В отпуск по майчинство ли си? Не работиш?

- В отпуск по майчинство.

- Така че няма къде да бързаш още няколко години.

„Няма ли да те притесняваме?“ Бебето ми е много шумно.

- Шумно? Имах внуче...” – усмихна се бабата и напрежението между тях изчезна.

Наталия и баба бързо намериха общ език. Жената й предложи подслон, а Наталия й благодари с помощ в домакинската работа.

„Не мисля, че все още имаш нужда от медицинска сестра.“ „Ще чистя, готвя и ще ти помагам“, предложи Наталия. Бабата се съгласи.

Междувременно Анжелика не знаеше къде са изчезнали Наталия и детето. Тя не се интересуваше от това, докато не заподозря, че нещо не е наред.

- Сестрата ми се обади.Каза, че майка ти е отказала услугите й“, каза Васил на жена си.

- Как отказа? Тя е болна!

- Това е интересно. Дали случайно Наталия не е отишла там?

- Мръсница! Решила е да вземе и къщата, и апартамента! – не издържа Анджелика.

Същия ден тя отиде при майка си и вдигна скандал.

- Защо ме гонваш от къщата? Нямаш ли достатъчно собствени апартаменти! Нима си решила да оставиш всичко на това момиче?!

- Анджелика, не си била тук от сто години. Дойде и веднага с претенции! Забрави за къщата, прехвърлих я на правнука си. Сега той е наследник и няма да получиш нищо. Между другото, ще освободите и апартамента в града.

- На какво основание?! - възмути се Анджелика.

- Законно. Безплатно ли живееш? Време е да разбереш!

- Ще протестирам за това!

- Опитай! - отвърна бабата и затръшна вратата пред дъщеря си.

Бабата изготви документи за Наталия и тя с радост ги подписа. Наталия вече беше готова да помогне на жената и сега, когато имаше подкрепа, се почувства по-добре.

- Казах на дъщеря ми да опакова нещата си. Ако искате, можете да се върнете в града. „Пак ще наема медицинска сестра“, предложи бабата.

„Аз и Андрей сме по-добре тук.“ Освен ако, разбира се, не си се уморила от нас...

„Не съм уморена“, отговори бабата, прегръщайки Наталия. Оттогава заживели заедно.

Апартаментът в града, който Анжелика и Васил напуснаха, беше даден под наем. Наталия и Андрей свикнаха със селския живот и вече не искаха да се връщат в града.

Бабата на Наталия остана сама. Когато разбрала, че трябва да поддържа връзка с внучката си, вече било твърде късно. Чувстваше се зле и дори нямаше време да стигне до телефона...

Анджелика и Васил се разведоха поради ревност. Останала без наследство и без съпруг, Анджелика започва да пие. В крайна сметка тя остана без нищо, но не си направи изводи.