Според много психолози, когато детето е единствено в семейството , то получава повече внимание и често бива презадоволено. Двамата родители живеят за него и влагат цялата си любов, грижа и средства в него.
Положителното в този тип отглеждане е, че детето е щастливо , спокойно за бъдещето си, със задоволени материални и личностни потребности и ще изисква да ги получи и от живота си в обществото.
Отрицателните аспекти обаче, са доста повече от положителните. Когато се смеси с обществото, свикналото на подобен начин на живот дете преживява изключително много личностни конфликти. То упорито настоява на това, което смята за даденост, когато това не стане приема ролята на жертва без да полага усилия да преодолее себе си и мързела си. То е свикнало всичко да му се дава наготово и съвсем осъзнато не желае да се социализира. Връзката между родителите и единственото им дете е много по-силна от семействата с повече от едно деца . Негативната страна на това е, че това продължава и при вече порасналото дете , то не може да се откъсне емоционално от родителите си. Мисълта за това му носи чувство на несигурност, множество страхове, като водещи са страха от изоставяне, отхвърляне и самота. При загуба на родител настъпва психически срив.
Разбира се има и друг аспект на нещата. Това е единият модел на възпитание . Другият е точно противоположният! Родителите осъзнават, че детето няма да има на кого да разчита за в бъдеще, тъй като няма братя и сестри и на практика един ден ще остане само. Затова съзнателно започват да изграждат от него самостоятелна личност, която да може да се справя сама с живота и съпътстващите го трудности. Тогава се възпитава един адекватен, способен и стъпил здраво на земята човек, без в същото време да му липсват родителска обич и внимание .
Ето защо, специалистите препоръчват вторият модел на възпитание, който е много по-полезен както за родителите, така и за детето!
