Поука: много е лесно да осъждаме другите около нас, но при това не сме наясно с болката, която нашите думи предизвикват у тях.
Преди да преценим за действията на другите, най-добре е да преразгледаме ние самите.
Да се запитаме, дали ние правим нещо по-добро от тях, така че да ни дава право за осъждане, или всеки прави толкова, колкото може, колкото си мисли, че трябва и както си мисли, че е най-правилно?
Но всички ние трябва едно да осъзнаем и да ни бъде ясно, а това е, че не трябва и не сме ние тези, които трябва да осъждаме и да взимаме решения за действията на другите.
Не напразно и в Библията е написана цитат, който отговаря за тази ситуация, а той е: "Преди да се хванеш за сламката, която има в очите на другите, извади гредата от своето око".
Доказателство за това е тази поучителна история:
Млада семейна двойка се настанила в ново жилище, което било собственост на възрастни хора преди това.
Докато следващата сутрин след нанасянето се хранили, жената погледнала през прозореца и видяла съседката, която живеела зле, да простира дрехи на терасата.
- Вижте само, колко са ѝ мръсни дрехите! Не мога да повярвам! Приличат също като да не са прани изобщо. Може би се нуждае от нов прах, а може би жената и не знае да пере дрехи."
Мъжът тихо я погледнал, но не отговорил на нейните думи.
Но винаги, когато съседката простирала дрехи, жена му винаги казвала същите неща за нея.
След един месец жената възкликнала, когато видяла, че дрехите, които простряла съседката, били бели като сняг. Не можела да повярва на очите си.
- "Виж, най-накрая съседката ни се научи, как трябва да си пере дрехите. Чудя се само, кой я е научил?", казала на съпруга си.
Мъжът й отговорил: "Никой не я е научил. Всъщност, аз измих прозорците ни!"