Децата ми изобщо не гледат телевизия. От време на време, когато си имат ония тийн моменти на реене на погледа в постранството, лениво щракат през каналите и след по-малко от минута констатират: „Оффф, няма нищо за гледане“.
Живеем във време, в което вече няколко поколения не гледат българска телевизия, което си е тема за научен труд. Аз нямам амбициите да го напиша, затова съвсем директно попитах петнайсетгодишния ми син защо нито един от българските канали не му е интересен. „Виж ги само как са облечени всички и как всичко изглежда все едно са го снимали в гаража на дядо!“…
Право е детето.
Забелязали ли сте наистина как са облечени водещите в българските телевизии? И как, сравнени с колегите си от която и да е френска, италианска, германска или дори руска телевизия, нашите изглеждат като статисти в нискобюджетен филм, където костюмите са събирани на принципа „кой к’вот даде“?Лично аз всяка сутрин се изумявам от хрумките на т.нар. стилисти в телевизионните ни канали, които очевидно нямат никаква идея нито какво означава да облечеш някого за сутрешен блок, нито що е прилично, елегантно или подходящо.
В сутрешите часове на bTV можеш да видиш дами с едри перлени гердани, изтипосани до младежи с карирани ризи и тиранти. Тя – подходяща повече за лежерно следобедно предаване за бездействащи дами, той – като за водещ на аграрна рубрика. В и без това тотално обърканата концепция на ранните сутрешни телевизионни блокове у нас, където след първия репортаж ти идва да се самоубиеш, камо ли да излезеш и с надежда и усмивка да посрещнеш деня си, се разхожда някаква обща маса от водещи, издокарани като за провинциална сватба. Чудя се как в това огромно море от всякакви магазини и дрехи стилистите от телевизиите успяват да намерят например сако с цвят засъхнало кучешко л…но и да го комбинират с масленозелена рокля, към която да забодат брошка с размерите на семейна пица. И никога няма да разбера дали нарочно или по немарливост никога, ама никога и на никого от огромното съсловие на мъжете телевизионни водещи сакото не му е по мярка.
На Юксел Кадриев , който си е един голям и здрав мъж, между рамото и бицепса ръкавите му винаги стоят като издухани от вятъра палатки. На очевидно редовно трениращия Антон Хекимян за няколко месеца сакцата рязко се запълниха и сега върху тялото му изглеждат като „покойният е бил по-дребен“. Същото се отнася и за мъжете на екрана на Нова, въпреки че там не разполагат чак с толкова мускулести журналисти. За сметка на това обаче освен Николай Дойнов, всички останали си носят саката като абитуриент на бал – въобще не знаят какво да го правят това дървено нещо върху себе си! Изключение прави и Сашо Диков, който поради възрастта си вероятно е свикнал да носи сака, друг е въпросът, че на екран изглежда като подпийнал, разкопчал се чичо на булката на същата оная провинциална сватба.
В Националната телевизия пък положението с облеклото е наистина трагично. Там новините четат млади момчета, глътнали по един бастун и ужасно притеснени както от камерата, така и от колегата си Радина Червенова например, която и по опит и по възраст ги бие двойно. Закопчаните им ризи стоят „халтаво“ около пилешките им вратлета, а дебелите възли на вратовръзките им така ги притесняват, та имаш чувството, че ей сега ще подпрат адамовите им ябълки и ще ги задушат.
Що се отнася до дамите… майко мила! Почти сигурна съм, че БНТ като цяло, с всичките си канали, има бартер с някой дом за стари хора, откъдето взимат дрехи за водещите си. Даже мога да си представя това като социална програма – осемдесетгодишната леля Дочка седи с посърнал поглед пред общия телевизор в столовата. Всеки от съдомниците й се е замислил за миналото, някой нещо си приказва, чува се тихичкото бъбрене на медицинските сестри откъм задните столове. И изведнъж…, изведнъж се чува емоционалното „Ах!“ от внезапно озарената леля Дочка. Очите й се навлажняват от умиление, защото разпознава върху „говорителката“ любимата си жоржетена рокличка от 1960-та година, когато е срещнала първия си мъж, Бог да го прости, мир на праха му и царство му небесно! За секунди новината се разнася из позадрямалото общество пред телевизора и атмосферата се оживява. Не щеш ли, старецът от съседната стая разпознава вратовръзката си на екрана, после хубавкото момиче, което представя спорта, се оказва нагласено с рокличката на наскоро починалата леля Минка, и на нея мир на праха й… и така в дома се вселява ведрия дух на надеждата. Възрастните хора започват да комуникират помежду си, да си разказват спомени от миналото, свързани с конкретните им върнати към живот дрехи и макар и само за 30-те минути на вечерните новини, атмосферата в тъжното социално заведение е празнична!…
Към цялостния вехт стайлинг на водещите в БНТ трябва да добавим и впечатляващо лошия грим. На екрана на тази телевизия и най-голямата красавица изглежда с кожни дефекти, а осемнайсетгодишно момиче придобива вид на дълго ползвала амфетамини, недоспиваща си нощна птица. Всъщност, за да съм честна, трябва да кажа, че в най-старата българска телевизия има гримьори с невероятен опит, но истината е, че на екран „освежените“ от тях лица изглеждат в най-добрия случай мъртвешки. Основна вина за това има и осветлението. За толкова години в тази така стара институция така и никой не се научи да реди хубаво осветление. Когато прехвърляш каналите, БНТ очевадно се откроява точно заради него. Там всичко на екран изглежда зеленикаво или жълтеникаво, нюансите са избелели, така че и най-ведрият на живо декор заприличва на килер със стари вещи. Картинката при тях е като цветна снимка от седемдесетте – чудиш се дали всъщност не е черно-бяла, оцветена допълнително и набързо. Най-ярко тази специфична особеност на националния канал се видя, когато Димитър Цонев премина от екрана на „Лице в лице“ по bTV в редиците на БНТ като водещ на „Още от деня“ и изведнъж остаря с десет години. Под очите му торбичките видимо увиснаха, кожата му посивя, а докараната от гримьорите и специалистите по осветлението от bTV свежест в лицето му изчезна яко дим. За тази пълна промяна водещият може да благодари единствено на БНТ!
Лошият грим, нелепото осветление и безумният старчески стайлинг в тази телевизия също чудесно се комбинират с прическите на водещите. То не са отпуснати, мърляви косички с кичури в стил 90-те, то не са тъжни прибрани набързо кокчета и опашчици, то не са пуснати на воля пирги в колеблив цвят (което може и да е „ефект“ от осветлението)! Всички до един там наистина напомнят на студентска телевизия, пред чиито камери застават амбициозни хора, които все още вярват, че професионализмът им на водещи и журналисти ще надделее над външния им вид и не си дават сметка, че телевизията всъщност е за гледане. С отворена уста ме остави преди няколко вечери водещата на вечерния новинарски блок, която изумително приличаше на кондукторка във влак – изправена, русолява, среднодълга коса с кичури, равен бежов фон дьо тен, който покриваше тънките й и без това устни и грим в зелено! Той – с размерите на домино за карнавал – явно трябваше да кореспондира със сакото й в онзи уникален синьозелен цвят, достижим само за служителите на железопътния транспорт. На фона на този така женствен стайлинг момчето (така и никога няма да им запомня имената на тези малчугани от новините на БНТ)приличаше на влюбен в класната си единайсетокласник, който с готовност чете заедно с нея новините пред подхилкващите им се съученици в открит урок по медии в някоя провинциална езикова гимназия с авторитет.
Като казах домино… Не знам кой им е казал на гримьорите из телевизиите, че на екран тяхната работа трябва да е най-видима и да е много. Защото не мога да се сетя кога телевизионният грим по нашите екрани да е бил точно такъв, какъвто световните специалисти съветват – невидим. На нас тук ни дай да оцветяваме! Затова и като видя в седем сутринта Ани Цолова или онова неспиращо да говори връз събеседниците си момиче от сутрешния блок на bTV, чието име също няма да запомня, с грим като за венецианския карнавал, лошо ми става. Там не пожалиха дори красивите очи на Виктория Петрова, чието синьо отчаяно се бори да излезе извън рамката на черното очертание и да ни погледне през екраните. Всичко това в тежкото време на най-гледаната новинарска емисия – вечерната.
С домино се явяват и още куп иначе красиви и смислени дами водещи в тази телевизия. За трите журналистки, които срещаме в „Тази събота“ и „Тази неделя“(Мариана Векилска, Жени Марчева и Диана Любенва) не ми се говори, защото те са си тема на отделна статия, в която трябва да се изследва как три интересни жени успяват да направят едно скучно и празно предаване. Що се отнася до стайлинга и грима им, положението и същото, но все пак на светлинни години от аматьорщината в БНТ.
Няма как да пиша за стайлинг и визия и да не спомена едно от най-кичозните и радващи се на зрителски интерес предавания в ефира – ежедневното делнично женско шоу „На кафе“ с Гала. Там триумфът на безсмислените тоалетчета е наистина спиращ дъха! Шапки в стил „суинг“, тесни като водолазни костюми рокли, шевици и ресни, волани и дънки, пера и камъни – върху тази иначе красива и много симпатична като поведение пред камера жена можеш да видиш всичко! Понякога, когато я гледам, имам чувството, че стилистът й наистина я мрази. Целият този кич, който е принудена да облича ежедневно, на всичкото отгоре трябва да е ситуиран в парторалното й, напомнящо тосканско площадче студио. Така, с пера, перли и пауни върху себе си, тя е турена да води човешки разговори или да разнищва проблемите на акнето и розацеята сред тентички и изкуствени цветя на ужкимски магазинчета. Колко мило! Видът й понякога е толкова неадекватен посред този пейзаж, че даже се заглеждаш в очакване да разбереш каква е уловката. Но уловка няма – просто стилистът е решил да пробва как ще стои ей туй на панталонче с тигрови мотиви, съчетано с елече пухенка и потник в сигнално зелено върху Гала! Точно както преди време водещите на „ Господари на ефира “ незнайно защо имаха забодени по раменете си всякакви предмети – кученца, закачаки, отвертки, плавници… Нито беше интересно, нито смешно, нито нищо!
Мисля си, че синът ми май няма никога да стане част от телевизионна аудитория. Дъщеря ми също. Те и двамата са в онзи нов свята на влогърите, създаван в детските стаи и предлаган в международната онлайн общественост. Това им е напълно достатъчно. Вкусът се изгражда първо чрез очите. Закове ли те погледът, можеш да продължиш след това с ума и сърцето. У наше телевизионно село това няма как да се случи.
