Това е една от малкото еврейски думи, които са влезли в литургията на християнството в нейната непроменена форма поради изключителната й святост. Не трябва да бъде изненадващо, защото се използва в Евангелията дори 77 пъти. В еврейски превод това означава: наистина, без съмнение.
"Амин" е декларация, потвърждение на нещо, което може да се намери в еврейската Библия. Етимологически идва от еврейския глагол "аман", който се превежда като "разширява" или "потвърждава". Обаче коренът на тази дума обикновено е семитичен и може да се намери и в арамейския език, използван от самия Исус Христос. Думата "амин" се приема от юдаизма в гръцкия език на ранната църква и от там на латински, откъдето по-късно се разпространява навсякъде в европейския континент. Струва си да се отбележи, че латинският език е официален език на Източната Римска империя, т.е. Византия до 610 г., но и в периода на обединената Римска империя.
Отговорът на това как тази дума идва в нашия народ е трудно да се намери, но шансовете са, че тя идва от гръцкия език, защото християнството в този регион е пренесено от Константинопол. Християнството в този район присъства от 9-и век, за което има много доказателства и документи.
Някои граматици вярват, че преводът на тази дума, която толкова често се споменава в християнството, всъщност означава "да бъдеш твърд", "да потвърдиш", "да имаш вяра" или "да вярваш". Интересно е също така, че на арабски език има дума "аймин", която се използва по същия начин и със същото значение като в християните и евреите, когато молитвата завършва.
Легендите също така казват, че думата произхожда предимно от египетския фараон и бог Амон, който се пише по същия начин като Амин. Според историческите данни Амон или Амен е свързана с бога на слънцето Ра в определен период. По този начин той става върховен и без конкуренция олицетворение на създателя на света. Историците просто гледат този момент като основата на създаването на монотеизма в света и всички религии, които по-късно се оформят.
