„Скъпа моя,
С всеки изминал ден чета повече книги и все по-малко се тревожа за праха у дома. Седя в двора, наслаждавам се на гледката и не обръщам внимание на плевелите в градината.
Вече не пазя нищо „за специални случаи“. Използвам добрите си порцеланови чаши всеки ден. Носех старите си парфюми, а сега ги използвам – и то с усмивка. Обличам си най-хубавите дрехи, дори когато просто отивам до магазина. Не ми пука дали съм качила някой килограм, нито дали кухнята ми блести от чистота.
Думите „някой ден“ вече ги няма в моя речник. Ако нещо си струва да се направи или усети – правя го сега!
Не знам какво биха направили другите, ако знаеха, че утре няма да ги има, но си мисля, че щяха да се обадят на семейството си, да изяснят неразбирателства с приятели или да се извинят на някого. Може би щяха да се отдадат на удоволствията – да отидат някъде за палачинки или просто да направят това, което обичат.
Аз съжалявам, че не се обаждах на някои хора навреме, мислейки, че има време. Съжалявам, че не казвах по-често на родителите си, на децата си и на съпруга си колко много ги обичам.
Скъпа моя, напоследък се старая да не отлагам нищо, което може да ми донесе радост. Всеки ден е специален. Всяка минута, всяка глътка въздух е подарък.
Животът не е винаги лесен, но докато сме тук, можем да танцуваме!“
