В България има много красиви села, които си заслужа да посетите. Едно от тях, което през последните години бе давано като пример за успешна подготовка и реализация на редица проекти, финансирани както със средства от ЕС, така и от републиканския бюджет.
Това е село Чавдар, което се намира в Софийска област, и то в планински район. Селото посреща хората с асфалтово шосе, водещо до него след отклонението в дясно от Подбалканския път преди Челопеч.
Село Чавдар се намира в Златишко-Пирдопската котловина, в подножието на Стара планина, на 71 километра от София, в съседство с градовете Златица и Пирдоп. Населението е около 1100 жители, като това е осмата най-малка община в Република България. Любопитно е, че до 1899 година селото се казва Коланларе, след което е преименувано на Радославово. От 5 януари 1946 година носи името Чавдар.
Църквата свети Архангел Михаил, която е една от забележителностите на селото, е една от най-старите сгради и е построена с дарения. Тя е доста голяма и има интересни икони. На 2 километра южно от селото се стига се стига до Археологическия парк "Тополница“, състоящ се от пет неолитни къщички, така добре пресъздаващи бита на неолитните хора. Паркът се намира на едно възвишение, където се намира параклисът "Света Петка".
Водопад Казаните се намира в пределите на Средна гора, на около 6,5 км южно от село Чавдар. Водопадът е природен феномен от 5 водопада на река Беререй, спускащи се от 15 метра височина, образуващи каскада с бистра ледена вода. Разположени са между три огромни скали, като водопадите са образували вирове (еврозионни котли), наподобяващи казани, откъдето е дошло наименованието.
Над каскадата е изграден мост за наблюдение на водопадите и каньона, който реката е образувала там. Каскадата може да се наблюдава частично от няколко различни точки поради високите скали и пресечения терен, в който се намира.
За да се стигне до водопада трябва да се тръгне от селото в посока местността "Казаните“. След около 3 км по почти равен асфалтов път се преминава по малко мостче над река Тополница. Оттам до водопада пътя става черен, като напред е за пешеходци, а надясно – за високопроходими автомобили. По пътя за пешеходци може да се продължи още близо километър с кола, след което следва разклонение, на което за водопада трябва да се хване надясно.
От тук нагоре започва по-стръмен път, по който след около почти 2 км изкачване и около километър леко спускане се достига до отбивката за водопада, който се пада отляво, на около 20-ина метра по-надолу в дерето на реката. Слизането до водопада става по много тясна и стръмна, обезопасена с дървен парапет пътека.
След спускането до горната част на водопада може да се продължи като се премине на отсрещната страна по метален мост, да се тръгне надясно покрай реката или да се мине под парапета от ляво и по много стръмна и трудно разпознаваема пътека да се достигне до долната част на водопада.
