Ексклузивно: Интервю със снахата на пророчицата Ванга: От какво е умряла, последните й думи и желания ...

Тогава Ванга приема Здравка Методиева не само като снаха, но и като своя дъщеря. „Прие ме толкова близко до себе си, че искаше от мен да й казвам „Майко” и аз така й казвах до последно”. През всичките тези години, откакто Ванга не е сред нас, д-р Методиева не е давала интервюта. Сега поводът е годишнината от смъртта на Ванга , която си отиде от този свят на 11 август 1996 г.
- Д-р Методиева, на 11 август се навършват 19 години от смъртта на Ванга. Интересът към личността й обаче не намалява. Да поговорим малко за нейния сложен, на моменти - крайно труден земен път…
- Така е, хората не спират да се интересуват от Ванга, постоянно идват хората в храма край Рупите . Но аз разполагам с много важен документ – от архивите на Струмица, от който става ясно коя е рождената й дата, защото години наред този въпрос е бил обвит в мистерия. Постоянно се спори – дали е 31 януари или 3 октомври. От документа става ясно, че Ванга е записана на 3 октомври 1911 г., а на 11 октомври е кръстена в тамошната черква. Когато излезе първата книга за нея – от племенницата й Красимира, майка още беше жива, тя написа, че рождената й дата е 31 януари. И когато й четяхме книгата, майка каза: „Не, Краса греши, не съм родена на 31 януари! Аз съм родена през октомври – на 3 октомври. Но, айде, нема да спориме, ке празнуваме и двете дати”. И след това каза: „Но ке дойде ден и за рождената ми дата ке се спори”. Така и стана. В един момент излязоха и писания – че не е родена през 1911 г., че е в друга годината. Но в действителност Ванга е родена през 1911-а и когато се срещаха с Тодор Живков , си викаха „Наборе”. Двамата са родени в една и съща година.

- Помните ли как протече последният ден, който Ванга е имала на тази земя?
- Последеният ден от живота си тя прекарва в болницата в Лозенец. Мъжът ми беше до нея постоянно. Там е била и една жена, която беше спонсор на лечението й, помагаше й, впоследствие написа и книга за Ванга. Лекарите са искали да й поставят тръба за дишане, да й направят трахеотомия, но... в този момент спира токът в болницата. И до днес има една мистерия как се е случило всичко това, никой не може да си обясни как е спрял токът точно в този момент. Но после е станало ясно и че това дори не е било нужно, защото тя е щяла да си отиде така или иначе от този свят. Била е с метастази навсякъде и това са били последните й мигове.

- А какви бяха последните й желания?
- Последните думи, които тя казва, са: „Не се карайте, не се шпиондисвайте, не се делейте. Народът да е едно, политиците да са с народа – и тогава България ще върви напред!”. Заръките й винаги са били да се обичаме; че ще е трудно, но България ще тръгне напред, когато се възстановят черквите у нас, когато възстановим нашата велика история.

- От вас знам, че животът й е бил труден, а трудностите са започнали още с раждането – Ванга е била на едва 2 месеца, когато е била между живота и смъртта…
- Да, тя се ражда седмаче, недоносено дете. И не проплаква при раждането си. Слагали са я в телешко шкембе - нещо, наподобяващо кувьоз, а шкембето имитира майчина утроба. И така два месеца са я държали в него, за да порасне. Чак след това проплаква. Животът й е бил много труден. Ванга казваше: 

„Аз не съм светица. Аз съм мъченица!”

Освен това Ванга остава сираче много мъничка. Баща й я дава при една туркиня, защото те са живели в такава махала – турско-циганската махала на Струмица. И туркинята Асаница я гледа около 3 години. Баща й заминава ратай, ходи по чуждите къщи и имоти, слугува, работи по полето на чуждите ниви. Когато се връща от работа, тогава я е взимал обратно. Затова Ванга знаеше много добре турски език – и когато при нея идваха турци или цигани, тя говореше с тях на този език.

- През целия си съзнателен живот Ванга все е помагала на хората. Но беше ли й дадено да вижда и собствената си съдба, и да съумява да помага и на себе си?
- Да, беше й дадено. Ванга знаеше деня и часа на смъртта си. Тя знаеше даже кой колко ще плаче за нея. Виждаше погребението си, виждаше всичко. И последните хора, с които разговаря, бяха децата ми – Петър и Кирил. И те я питаха: „Бабо, бабо, кога ще си дойдеш?”, а тя им каза: „Утре”. Това се случи сутринта, около 10 часа. След разговора си с тях Ванга изпада в кома и умира. И наистина – на другия ден тя си дойде, но... вече мъртва…

- Как се живее изобщо със знанието кога ще си отидеш?!
- Ами това е… силата, това е мистерията - да си знаеш съдбата, да знаеш всичко – кой те краде, кой те лъже, кой те шпиондисва, както казваше тя, и въпреки това да прощаваш и да живееш с тези хора. Трудно се живее със знанието какво точно те очаква, но… съдба. Тя обичаше често да казва, че всичко стои в пространството и си чака времето и мястото, за да се случи. Казваше: „Времето е едно. Няма минало, настояще и бъдеще – ние го делиме така. Времето е едно, само си мени посоката”. И наистина - нещата се случват, всеки човек си има съдба, орисия. Ванга казваше – с каквото си орисан на третата вечер /на която по обичай се събират орисниците/, това се случва. И съдбата не може да се промени по никакъв начин. 

Всичко е предопределено

Човек се ражда с определена мисия и трябва да я изпълни – това е.

- А мисията на Ванга е била да помага на хората…
- Да, да помага на хората. Но и да построи тази черква край Рупите – и тя, въпреки че беше вече тежко болна от рак , работеше много. Дори отказа да се оперира, защото се страхуваше, че след операцията нейната дарба ще изчезне и няма да може да помага на хората. Така че тя се жертва за хората!

- Тази операция животоспасяваща ли е била за Ванга?
- Ами Ванга живя четири години с рака, пиеше хапчета, идваха специалисти от София, които я наблюдаваха и лекуваха… И в един момент просто отказа операцията, защото виждаше, че дарбата й ще изчезне. Това е нейната саможертва!

- Извън страха от изчезване на дарбата, имаше ли Ванга други страхове в живота си?
- Не, тя не изпитваше страх от нищо. Живееше сама в къщата. Просто беше силен човек. Страхуваше се единствено от властта – да не я набедят, защото все пак е била разкарвана по милиции, бита, малтретирана заради дарбата си… Едно време отношението към хората с дарби е било такова.

Тя е била непрекъснато преследвана, гонена и обиждана. Дори става ясно, че през 1942 г. е имало заповед да бъде убита! Тя разбира за тази заповед, след като идват при нея, за да търсят помощта й за това къде да намерят документите, и ги разкрива. Тогава разбират и какъв феномен е тя. Но също така става ясно и че заповедта няма да бъде изпълнена, защото се разбира, че в действителност тя не е „вреден елемент”. Била е преследвана и заради това, че е била религиозна и е разпространявала религията. През 1975 г. пък се случва един обиск в къщата на майка и тя е била много унижена, сплашена. Имам цяла глава в книгата, озаглавена неслучайно „Обискът”. Ние тогава бяхме на море. В резултат на този обиск, майка се разболя. Това беше една гавра от страна на властта с Ванга, една саморазправа! Да бъде сплашена, да бъде унижена, дори се мислеше да бъде интернирана от Петрич, да бъде махната… Те влизат и обискират къщата – първо къщата на леля Люба, сестрата на Ванга , след което влизат и в нейната къща, и обръщат всичко с главата надолу. Кметът и жена му събират на майка вещите, дрехите, всичко, за да бъдат те закарани в домове за сираци, да бъдат раздадени, а Ванга е трябвало да бъде изселена от Петрич.

- По каква причина?
- Саморазправа с Ванга – защото не е удовлетворила желание на някой от министрите, на някой от високостоящите. Майка постъпи в Първа градска болница, защото вдигна кръвно,

сърдечни кризи… 

И вече беше уплашена, защото тя винаги е била мачкана от властта, че ще й се случат още лоши неща! И потърси закрила. И закрилата дойде от Людмила Живкова . Тя потърси Венко Марковски и Иван Аржентински, които в този момент бяха близки с Людмила. Помолиха я да подаде ръка на Ванга, да й помогне. И Людмила посети Ванга в болницата веднага, отзова се на момента. И обеща, че от този ден нататък с нея няма да се случва нищо лошо, че ще бъде под нейна закрила и ще й осигурява, каквото й е нужно. И действително - спряха всякакви гаври с нея, тя се прибра от болницата в Петрич, всичко възстановихме, оправихме, започна отново работа.

- Има ли пророчества на Ванга, които не са се сбъдвали?
- Не, абсолютно всичко, което е казвала, е ставало. Дори мисля, че Нострадамус бледнее пред Ванга.