Проф. д-р Петър Петров, д.м.н., е председател на Националния съюз на акушер-гинеколозите от доболничната помощ.
Ръководител е на Катедрата по здравен мениджмънт към Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите - “ВУАРР-Пловдив”. Защитил е две докторски дисертации - в областта на гинекологията и в сферата на общественото здраве, и здравния мениджмънт.
От 2009 г. е избран за председател на Националния съюз на акушер-гинеколозите от доболничната помощ. В момента в организацията членуват над 250 акушер-гинеколози от цялата страна. Проф. Петър Петров има над 150 научни публикации във водещи наши и международни медицински издания. Автор е и на 16 монографии.
От 20 до 22 септември, т.г. се проведе 12-та Национална конференция на акушер-гинеколозите от доболничната помощ у нас, организирана от Националния съюз на акушер-гинеколозите от доболничната помощ. Повече от 150 специалисти са се включили в авторитетния форум, като един от акцентите в работата на конференцията е бил проследяването на нормална и проблемна бременност, и възможностите за ранно откриване на аномалии.
- Проф. Петров, какви са вашите впечатления от проведената преди дни 12-та Национална конференция на акушер-гинеколозите в доболничната помощ?
- Състоя се много добър форум, с висока посещаемост. Компании, които работят в сферата на здравеопазването, също проявиха интерес и участваха в конференцията. Те показаха доста иновативни методи и технологии. Ние като организатори сме много доволни от провеждането на поредната Национална конференция. Събитие, което вече се превърна в ежегодна традиция.
- Какви бяха основните акценти на това събитие?
- Няколко бяха акцентите, които обсъдихме. Основно се акцентира на проследяването на бременност в извънболничната помощ с модерни технологии и ранно откриване на аномалии. Както и поведението, което трябва да се спазва и, разбира се, какво трябва да се предприеме в зависимост от състоянието на бременната жена през този период.
- Темата на нашия разговор е за човешкия папиломен вирус. Смятам, че не сме информирани достатъчно по тази тема, но да започнем с въпроса как се предава този вирус?
- Първо да отбележа, че човешкият папиломен вирус представлява над 100 серотипа, не е един-еднозначен вирус. Съответно различните серотипове предизвикват и различни патологии. Предава се основно по полов път, но не само. Не е чак такава казуистика заразяването да се случи и чрез замърсени тоалетни принадлежности, бельо и т.н.
- Предполагам, че различните серотипове на човешкия папиломен вирус се проявяват по различен начин?
- Точно така. Категорично е установено, че четири от серотиповете са онкогении, два от които - 16-ти и 18-ти - силно онкогенни. Именно за това свое откритие, което проф. Цурхаузен направи през 1983 г., получи Нобелова награда за медицина. Други два серотипа - 39-ти и 45-ти са по-слабо онкогенни, но така или иначе, могат да провокират развитието на онкологични изменения по женските гениталии
Останалите серотипове предизвикват различни други състояния и заболявания. Някои от тях се проявяват с манифестации на предракови и ракови състояния на маточната шийка. Други могат да се проявят с възникването на кондиломи.
- Има ли признаци, по които да се заподозре такова състояние или повечето случаи са безсимптомни?
- Безсимптомни са, докато не се прояви клиничната изява. А иначе, ако имате предвид носителството, то е напълно безсимптомно.
- А носителството може да си остане за цял живот - така ли?
- Точно така. Искам да кажа, че по-голямата част от случаите на носителство на човешки папиломен вирус (ЧПВ) си остава само носителство.
- Какъв е процентът на носителите на вируса, които развиват заболяване?
- Този процент е сравнително малък.
- Какви фактори могат да провокират носителството да се развие в болест?
- Най-различни фактори могат да провокират развитието на болест. Както казах, не при всяка инфекция с ЧПВ се стига до злокачествени процеси и много жени с вирус никога не се разболяват. Причините са много и различни: локален имунитет; продължителност на вирусната предиспозиция; разбира се, серотипът на вируса; обременяващи фактори и т.н. Имайте предвид, че понякога няма никаква видима причина. Естествено, причина има, но тя не ни е известна. И съответно се развива заболяване.
- Какво друго характерно трябва да знаем и да имаме предвид, най-вече относно симптоматиката?
- Най-демонстративните изяви, които интересуват широката аудитория, това са ракът на маточната шийка и кондиломите по гениталиите. Искам да кажа, че не само жените, а и мъжете могат да бъдат засегнати
Напоследък излизат публикации, че например ракът на ануса също може да е причинен от същия папиломен вирус.
- Проф. Петров, изключително важна е диагностиката. В една публикация отбелязвате, че в съвременната диагностика наред с цитонамазката, се препоръчва и ДНК на вируса. Защо се налага това?
- Точно така. С цитонамазката откриваме вече изявените промени. Т.е., вирусът го има, пациентката се е срещнала с него и той вече е дал промени. Именно с цитонамазката се стремим да открием тези промени в ранен етап, когато са лесно отстраними. Когато може да бъдат предотвратени ракът и предраковите състояния. А с ДНК изследването откриваме носителство, без да има някаква изява на симптоми.
- Затова ли цитонамазката не трябва да се бърка с този НПВ-тест?
- Както казах, НПВ-тестът търси носителство, цитонамазката търси предракови или, не дай си Боже, ракови промени на маточната шийка. ХПВ е същото ДНК, за което стана дума. Пак ще повторя: голяма част от жените са носителки, но нямат симптоми и точно за тях е предназначен ХПВ-тестът. А жените, които вече проявяват симптоми, при тях се стремим максимално рано да ги открием чрез цитонамазката.
Проф. д-р Петър Петров
- През какъв период от време се налага провеждане на цитонамазка?
- Световната здравна организация препоръчва 2 цитонамазки годишно. Но аз от моята практика мога да кажа, че и една е задоволителна, като изтъкна обаче, че не трябва да се пропуска година без цитонамазка. Тя помага за ранното откриване на предраковите състояния, както казах. Ако се открият на ранен етап, тези състояния са лечими. Клетките още не са навлезли навътре, промените не са толкова драстични, т.е., процесът не може да се задълбочи. Затова е толкова важно това изследване.
- Каква информация дават колпоскопията и биопсията, и кога се налага тяхното приложение?
- Колпоскопията е визуален метод, с който се локализират промени по маточната шийка и се виждат под микроскоп.
Също така могат да се откриват съвсем ранни изменения, тъй като този колпоскоп увеличава до 40 пъти образа и така лекарят може да открие дори малки промени или кървене на шийката на матката, на самата матка, на вагиналните стени и вулвата.
Използват се тестови проби с оцветяване на тъканите, които показват дали има такива предракови и ракови промени. В случай, че гинекологът открие нещо притеснително в цитонамазката или по време на колпоскопия, може специално да вземе и изследва тъкан от женската полова област.
Това се нарича биопсия. Тя е още по-надежден метод, защото там се взема материал от мястото, което е суспектно. Взема се от патоанатом в патофизиологична лаборатория и тогава вече се поставя диагноза. Това е по-трудният метод, по-енергоемкият, но точно той дава окончателната диагноза.
- Съществува ли лечение на папилома вирусите и в какво се изразява то?
- При установяване на инфекция с човешки папиломен вирус много жени се питат дали трябва да започне лечение и какво да е то. Съществуват различни подходи и видове лечение на инфекциите.
Има лекарства за локално приложение, които унищожават заразените с вируса клетки или стимулират имунната система. При други методи на лечение се отстранява увредената или заразена тъкан чрез електрохирургия, лазерна хирургия или криотерапия.
Обикновено лечението е най-често симптоматично - лекуват се симптомите, като кондиломи, предракови или ракови изменения на маточната шийка. Това е така, тъй като много рядко жените разбират, че са вирусоносители, преди появата на симптоми.
- Не е ли редно да се провежда някакво лечение до следващата цитонамазка?
- Разбира се, при жени с висока риск след резултата от цитонамазката, например група 3А, много от колегите работим по следната система - опитваме се в рамките на две седмици да засилваме имунитета, като даваме на пациентките локални препарати. И искам да кажа, че при голяма част от жените проблемните клетки се изчистват.
- Как да мотивираме младите жени да не пропускат това важно изследване - цитонамазката?
- В това отношение, от една страна, трябва да се правят просветни кампании. Да се обяснява какви са ползите и рисковете. От друга страна - да се прилага принципът за тоягата и моркова. Т.е., трябва да има санкции за тези, които отказват. Голяма част от жените неглижират тези мерки.
Трябва да се работи в много направления паралелно, за да отпаднем от челните места на тези негативни класации за заболеваемост от такива болести като рак на маточната шийка. Това заболяване за съжаление, е водещо в Европа и е на челните места и по света. Много са начините и трябва паралелно да се работи.
- Към какво да призовем младите жени?
- Да следят състоянието си, да си правят редовно цитонамазки, профилактични прегледи. Така могат да си спестят доста по-неприятни посещения в здравните заведения.
Ще допълня с още няколко препоръки. Предпазването от заразяване е сложна задача поради три причини: първо, тези вируси са широко разпространени; второ, инфекцията с тях поражда симптоми само в определени случаи; трето - предават се много лесно. Има смисъл да се обръща внимание на общата хигиена, а също и имунната система да се поддържа във форма.
За да намалите риска от обикновени брадавици, избягвайте да ходите боси в обществени басейни, сауни, къпални, както и в хотелски стаи.
Избягвайте да ползвате общи кърпи, чехли с хора, които имат брадавици. За намаляване на риска от предаване на папилома вирусите по полов път е добре да ползвате кондоми при случайни полови контакти. Трябва обаче да знаете, че те не предлагат 100% защита, макар значително да намаляват вероятността от предаване на инфекцията.
Най-добрият и 100% сигурен начин за предпазване е моногамният полов живот със здрав партньор, който никога не е имал контакт с вируса.
Всички други методи имат някаква превантивна роля, но никога стопроцентова. Всяка жена, след като стане сексуално активна, трябва да ходи на редовни профилактични прегледи, включващи цитонамазка. Скрининговият метод води до ранно диагностициране и намалява броя на смъртните случаи от рак на шийката на матката с около 70%.
Възрастта, на която жените трябва да започнат да си правят цитонамазки, е на 18 г., ако не са започнали да водят полов живот. Ако водят полов живот, профилактичните прегледи с вземане на цитонамазка трябва да започнат след старта му.
Скрининг у нас няма
“Специално за мен скринингът е болна тема. Не може в една вече напреднала европейска държава, член на Европейския съюз, да няма масов скрининг. Дори и страни, които не са в ЕС, обхващат напълно пациентките с цитонамазки. В България за съжаление, няма такъв. Само пожелателно изследване е вземането на цитонамазка с профилактична цел.
Това е заради липсата на организация и може би на финанси, защото второто е следствие на първото. Защото, ако се направи добра организация, и финанси ще се намерят.
Задължително е да се направи масов скрининг на рака на маточната шийка. Адмирирам факта, че вече има безплатни ваксини, защото преди 7-8 години и това нямаше. За съжаление обаче, използваемостта на тази безплатна ваксинация не надхвърля 20% от момичетата. Но трябва да има масов скрининг. Освен това, тези неща да бъдат популяризирани по всички възможни начини”, обясни специалистът.
Яна БОЯДЖИЕВА
