Сергей Иванов е биолог. От десет години се занимава с изследване на растенията, които използваме за хранене.
Д-р Иванов, непрекъснато се говори, че пилешкото месо е пълно с вода и соли, а вие твърдите, че у него могат да бъдат намерени и остатъци от антибиотици. Какво означава това и до какво води?
Проблемът с ветеринарно-медицинските остатъци в месото е проблем не само у нас, но и в световен мащаб. Но в България не може да се каже, какво количество от препаратите има във всяко пиле , просто, защото няма реален контрол върху храните. Ние на практика не знаем какво е състоянието на месата у нас, защото не се проверява както трябва. Под такива препарати аз визирам най-вече антибиотиците. Много често ние като независими експерти откриваме антибиотици в пилешкото месо. Това е опасно, защото като се поема от човешкия организъм, той развива такива щамове бактерии, които са резистентни към антибиотици. Много хора умират от такива бактерии, които са вече резистентни към този тип лекарства.
От друга страна приемането на подобни препарати натоварва черния дроб. В месото често се откриват и хормони. Те като цяло са забранени в целия ЕС при отглеждането на животни. Проблемът с хормоните обаче не е чак толкова голям, както с антибиотиците. Няма как в една огромна птицеферма със стотици птици, всяка една от тях да бъде боцкана с хормони. Антибиотиците се дават с храната и това става по-лесно. Така че хормоните са по-малкото зло.
Как изнасяме месо тогава? В другите страни контролът е силен, не ни ли „хващат"?
Хващат ни, разбира се. Смешно е, но е факт - изнасяме месо, което уж е проверено от нашите органи, но чуждите установяват наличие на препарати. Другото нещо, което трябва да се каже е, че практиката да се слагат вода и соли в пилешкото не е разрешена, нищо, че от агенцията по храните твърдят друго. Практиката е забранена в целия Евросъюз. Може да се влагат водни соли, но само при заготовки, тоест при пилешките гърди, филета. Но при целите пилета и при бутчетата, това е категорично забранено и който го прави, нарушава законодателството на ЕС. Освен това, те не са толкова безобидни, колкото се говори. Това са соли и влияят на кръвното налягане. Не случайно има бум на хипертониците в страната ни.
Пивоварите твърдят, че консумацията на бира и вино влияе благоприятно на организма. Вярно ли е това?
Да, вярно е. Умерената консумация на бира и вино влияе много добре на организма. Умерената консумация зависи от възрастта и килограмите, но горе-долу може да се приеме, че за мъжете е нормално да пият по литър бира на ден и до 400-500 мл. вино. За жените, разбира се стойностите са по-малки. И в пивото, и във виното има полезни съставки, които идват от растенията, бактериите и дрождите, които помагат за ферментацията. Самите дрожди отделят много полезни вещества като антиоксидантите например. Резултатите от наскоро направено изследване за хранителната стойност на бирата ясно оборват мита, че пивото води до т.нар. бирено коремче. Причината е, че пивото не съдържа мазнини и холестерол и е с ниско съдържание на прости захари.
Наистина ли плодовете и зеленчуците у нас не са качествени и се пръскат с отрови?
Повечето търговци пръскат плодовете и зеленчуците, за да изглеждат свежи. Друг е въпросът до колко строг е контролът за влагането на пестициди. Те са по-опасни. Но честно казано зарзаватът е най-малкият проблем. Истинският са хранителните продукти от животински произход.
Освен при пилешкото, при кои други продукти има проблеми?
Общо взето при всички месни продукти. За всички тези продукти важи правилото, че наистина не знаем какво ядем. Ще дам пример не с каквото и да е, а със стандарта „Стара планина". Беше обявено, че продуктите по стандарта ще се правят само от месо и ще са чисти. Само че какво се получи. Кренвиршът например се прави 90% от т.н. прат, който представлява нискокачествено смляно месо от кожи, кости, сухожилия, нокти, сланина. За съжаление у нас този прат се слага в почти всички колбаси. Скандалното в случая е, че самият стандарт „Стара планина" разрешава влагането на прат. Тоест стига да не сложите отрова, всичко друго е разрешено.
Тоест тези кости и нокти се слагат във всички колбаси?
Да. Преди се слагаха само в малотрайните корбаси- кренвирши, наденици и други подобни. Но вече се слагат във всички колбаси. Зависи разбира се производителят в каква ценова категория се цели.
Що се отнася до вносните храни, след като се внасят от ЕС, може ли да сме сигурни, че са с добро качество?
Вносните продукти от Съюза се проверяват първо от местните контролни органи, след това се проверяват и от нашите органи. Като цяло контролът в другите страни-членки е доста затегнат, така че не би трябвало да се притесняваме европейски внос. Не така стоят нещата за страните извън ЕС обаче. Там не може да знаем какъв е контролът и колко кочествени са храните, особено тези от животински произход. Рибата основно я внасяме от Азия, например. За съжаление много от тези продукти са със съмнително качество, но въпреки това достигат до пазара и крайните потребители.
Какво ще посъветвате хората, какви храни да консумират най-вече през зимния сезон?
Най-важното е хората да се хранят разнообразно. Балансираната диета включва зеленчуци, плодове, не бива да се страхуват от нитратите и да хапват зелени зеленчуци.
Продължава ли да се влага палмово масло в млечните продукти?
Да, продължава с пълна сила. Наскоро правихме проучване на маслото. От 12 български масла, 7 имаха проблем с качеството. В тях имаше примеси на растителни мазнини. Това разбира се е скандално. Има масла, в които животинската мазнина е едва 15%, всичко друго са примеси и вода. Даже, ако се намери палмова мазнина не е толкова опасно, има и по-опасни мазнини.
Какви например?
Има съмнения, че в някои продукти се слагат индустриални мазнини. Но се надявам те да са малко, защото това би било вече наистина супер скандално.
