Преди да тръгнеш, помисли. Струва ли си или всичко е единствено за пари.
Знам, с мечти и надежди само не се живее, има нужда от хляб на масата, ток в къщата, нови обуща, учебници и облекло за децата.
Хората разубеждават, черногледството побеждава. Ако смяташ, че държавата е срещу теб, че всеки се опитва да ти подложи крак, как очакваш да се случи нещо. Ако нямаш смелост, ако нямаш идеи, ако нямаш образование, как очакваш някой да ти даде работа?
В училище стара ли се да бъдеш първенец или ходеше за междучасията, вбесяваше учителите и караше майка ти да плаче, че пак бере срам на родителската среща? В университета ходеше ли на кафе, вместо на лекции, преписваше ли на всеки изпит и изгуби ли си времето тези 4-5 години?
Признай си.
Мързеше ли те да си намериш работа и да се изнесеш от вас до 25, че и на 30 години? Майка ти ли се грижеше за сметките, за джобните и за прането ти? На колко години си и какво си направил ти с живота си, за да ти се отплати той?
Признай си.
Преди да хванеш куфарите и да си хванеш пътя за Терминалите, за да станеш слуга в чужда държава, помисли какво още не си направил тук, за да може твоята държава да е твоят дом. Научи ли езика или ще ни излагаш пред цял свят с лош английски? Профука ли парите, с които можеше да идеш на курс и да се научиш да говориш като човек, за нова кола и телефон?
Признай си! Признай си! Признай си!
Не направи достатъчно, признай си. Не бягай, остани тук и довърши започнатото. Защото човек напуска единствено, когато вече е опитал всичко и е дал всичко от себе си. Имаш времето, намери волята.
Преди да тръгнеш, помисли, направи ли всичко по силите си?
