Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се: "Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг". Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето "трепти", "играе", и който види това, ще бъде здрав през годината.
Еньовден е български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата православната църква чества рождението на св.
Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.
Смята се още, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце.
От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.
Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венцитe.
С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.
На Еньовден имен ден празнуват имената Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо и имена на билки.
