„Единствен Неофит от митрополитите се спираше при дядо Добри и преди да стане патриарх. Той си го обичаше.
Добри на погребението, каквито са традициите на много места у нас“.
Това сподели епископ Тихон пред „България Днес“ и в книгата „Дядо Добри – светецът от Байлово“. Бившият предстоятел на храм-паметника „Св. Александър Невски“ е сред най-близките хора на светеца от Байлово години наред и може да се смята за негов „откривател“. Тъкмо той споделя пред журналисти преди осем години за мисията на безсребърника и че беловласият старец е най-големият дарител на патриаршеската катедрала със своите 35 700 лева.
„Владишките одежди струват най-малко 1200 лв. Някои митрополити носят часовници „Ролекс“ и се возят в лъскави лимузини. Трябва да си много голям нарцис, за да го правиш. И кой от тях, минавайки покрай дядо Добри, ще иска да се спре до него? На фона на всички язви в църквата кой ще тръгне да води война с дядо Добри? Кой иска да му държат огледало пред лицето и да му кажат – виж какво правиш ти, как си се накиприл със скъпи одежди, и какво прави дядо Добри? Сравнението боли“, споделя духовникът.
Според него въпросните язви са причинени най-вече по комунистическо време.
Дългата ръка на Държавна сигурност контролира висшите клирици, а много от мрачните тайни изплуват едва днес. Именно те отдръпват много от митрополитите към истинската вяра и това те да се спират пред дядо Добри и да го уважават така, както го прави патриарх Неофит, категоричен е епископ Тихон.
„Когато на старите владици им разкриха досиетата, че са били агенти на Държавна сигурност, те не се покаяха. Дори не казаха например – натискаха ни, за доброто на църквата направихме компромиси. Никой нямаше да им повярва, но все някак щеше да мине и да се забрави. Защо не го направиха? Защото ги беше повече страх не че народът ще им се разсърди, а че техните водещи офицери от ДС ще им се разсърдят. И ще им кажат – ооо, пиле шарено, аз те издигнах, толкова време те крепя, прикривам ти всички безобразия и без мен си нищо, а сега ще се отричаш от мен.
От това ги беше страх. И самият факт, че комунистите изведнъж хукнаха в църквата и започнаха да палят свещи, е продиктуван от това, че те не искат да изпускат църквата от своето влияние. Защо? Защото църквата има много и апетитни имоти. Толкова е простичко“, сподели епископ Тихон и допълни, че покойният Врачански митрополит
Калиник е бил главният проводник на комунистическата диктатура.
Затова бившият предстоятел на „Св. Александър Невски“ е радостен, че на опелото на дядо Добри нямаше нито един висш политик или управник.
„Смятам, че той имаше безпогрешен усет за хората. Забелязваше се по това, че ги разпознаваше по самото движение и фигура, с която минават покрай него. Ако не бяха смирени, той не протягаше чашата. Дори гледаше ужким да прави нещо, докато отминат“, разказва Божият служител.
И допълва: „Интересно е, че не харесваше и не възприемаше онези жени, които се правеха на много благочестиви на службите. Така наречените „припадалки“. Онези, които компенсират недостатъчност на емоциите и ходят по църквите, мятат се по земята и се правят на много набожни. Такива като тях той не харесваше. Обичаше естествените хора, които са вярващи и ходят в църквата, но без да го демонстрират и прекаляват“.
И до ден днешен епископ Тихон си спомня за множеството разговори с дядо Добри. И как не един път беловласият старец е казвал колко много е грешен.
„Често ми казваше:
– Моли се за мен, много съм грешен.
– Абе, дядо Добри, да са всички грешни като теб, ще цъфтим.
– Не, много съм грешен.
– Било каквото било, ти вече си се изповядал и си причестен.
– Да, ама аз съм грешен.
И замълчава. Носеше дълбоко в себе си огромно чувство на вина. И все повтаряше колко много е грешен“, разказва своите спомени Божият служител. Една чашка със събраните стотинки влизала в касата на храм-паметника, а другите пари се уедрявали и дядо Добри ги прибирал, за да ги дари на друга обител. Привечер често идвали доброволки с кола и го карали обратно вкъщи.
„Веднъж го бяха нападнали наркомани и му бяха взели парите. Заради нападението сложихме охранителни камери в „Св. Александър Невски“, които стреснаха апашите.
Един, който влезе и хвърли камък по иконата на Иисус Христос, го хванахме с камерите. Тъй като много хора започнаха да го търсят, при нас беше защитен от нападения на крадци, които искаха да му вземат парите“, споделя още Тивериополският епископ Тихон.
Ценен е като свят човек, не като светец
Епископ Тихон не възприема идеята за канонизирането на дядо Добри за светец, която се лансира от множество хора.
„Да приемем, че утре се срещаме с него на оня свят. И той ще ме пита защо ще го правя светец, като такова нещо никога не е искал. Дядо Добри е по-ценен за нас като свят човек, а не като светец. По простата причина, че светецът е някак си далече, високо над нас. Толкова ли е важно името му да стои в православното календарче срещу датата
13 февруари, когато почина? Светостта се измерва от това, доколко паметта за него е жива и има следовници. И в това доколко си успял да накараш християните да вървят по по-морален и добър път“, разсъждава Божият служител.
Той е категоричен, че „не бива да се провъзгласява за светец човек, който не е умрял преди поне 100 години, за да не са живи всички онези, които го познават, пише България днес
