По стародавна традиция на Еньовден се берат билки, защото според вярванията, откъснати на този ден преди изгрев слънце, лечебните им свойства били най-силни. Разправят, че имало обичай и голи булки да се търкалят по тревата, та да оберат берекета.
Едно време, в Перник, имало традиционен събор на празника Еремия , който тогава бил на 1 май. Старият пернишки събор се правел, откакто свят светува. За него разказва баба Деспа Евтимова, родена през 1919 г. в село Перник. Разказът й за събора и за женските нрави в навечерието на празника е записала през 1977 г. в етноложко интервю Цветана Манова. Баба Деспа разказва на етноложката нещо, за което и тя самата не била чувала и виждала никъде другаде.
За събора в Перник на Еремия от всички околни села, а и от по-далечни места, идвали роднини и приятели. Къщите се пълнели с народ. Навсякъде всички играели, пеели, свирели – като на всеки събор. Само дето жените от вечерта започвали свой табиет. Преди Еремия всяка точела шише ракия от мазето и слагала в него листа от силина, трендафил и кенефир. Това са все зеленища, които жените отглеждали в градинчетата си, за да ги имат на този ден.
Ползвали ги и за други работи. Силината зашивали в дрехите на войниците за да са силни. С нея момите кичели ергените, за да се силят по тях. Напролет овчарите подкарвали овцете със силина, за да им дават повече мляко и да не боледуват. На Гергьовден силина се слагала в първата буца на подсирено сирене, за да има по много от него през годината.
От кенефир жените си правели чай, ако ги заболи ниско долу корема. А за жените бездетки да имат кенефир в градинчето било задължително.
И така, набраните листенца от всички тия „травки“, отглеждани специално за Еремия, жените накисвали в шишетата с ракия и после ги полагали под някой трендафил в двора си или у комшиите, ако си нямали свой храст. Старите жени ги учели, че тая ракия става лековита.
Рано сутринта, преди да е изгряло слънцето на Еремия , още по тъмно се събирали всички жени перничанки и се качвали на Голо бърдо. Всяка си носела своето шише с ракия у пазуката (в пазвата). Така полека-лека стигали до една поляна, на която имало само от билката кенефир. Баба Деспа допуска да е имало и други треви, но на тях тогава им се привиждало, че расте само кенефир. Когато е разказвала историята на Цеца Манова, тя вече не била много сигурна, но все пак мисли, че местността се казвала Гложье. Тя тая поляна и сега си е там някъде в Голо бърдо.
После в разказа на баба Деспа следва един деликатен момент. Тя споделя, че едно време всички жени – и млади, и стари, са ходели без гащи. Под литаците имали само ризи. Мъжете носели гащи, защото панталоните и беневреците от носията били от груб плат и стържели мъжкото им достойнство, но жените гащи не обували.
Като стигнели до поляната с кенефира, всяка жена си отваряла шишенцето с ракийка, пийвала си от него и задигала полите на литака до голо дупе. Така всяка сядала на тревата. И започвала една пързалка на голо по леко стръмната поляна. Двайсетина жени пият ракия от шишетата си, влачат се по росната трева по дупета и с висок глас викат: Паси, п****, трава, да си догодина здраваааа
Това го повтаряли по много пъти силно, та да се чуе надалеко. Стигат ниското на поляната и се връщат обратно. И отново: „Паси…“. Така – докато изгрее слънцето. Веселба до Бога – пият, викат, щипят се по заголените дупета. И хич не ги е еня, дали случайно горският Антон не ги гледа отнякъде. Не ги било грижа дали някой ще ги види, защото на всяка мъжът й знаел къде е отишла.
А щом се съмне, жените – леко пийнали, целите мокри от росата и с назеленени дупета, развеселени се връщали вкъщи. Давали на мъжете си да пийнат от ракията с накиснатите в нея травки и после никоя не разказвала какво се случва в леглото или в сеното…
Ей това е обичай, дето някое читалище по проект може да възстанови! А и филм може да се направи, а?/
