Китайските текстилни компании все повече използват фабрики извън границите на своята държава, за да се възползват от евтината работна ръка и да печелят повече, по същия начин, както го прави развития Запад с Китай .
Но те мамят пазара, защото на текстилните продукти се поставят вече световно разпознаващия се надпис " Made in China ", а всъщност вместо в Китай, стоката се произвежда в работници в Северна Корея, съобщава агенция "Ройтерс", цитиран от Нетпрес.
Китайците все повече използват фабрики, търговци и фирми в граничния град Дандонг , а след това стоките, произведени там, пред световните пазари представят като свои. С използването на Северна Корея за производство на евтин дрехи, показва, че въпреки санкциите на ООН, наложени на страната, Ким Чен Ун , обаче успява да се справи с помощта на "приятели".
Приемаме поръчки от цял свят, открил един корейски китайски бизнесмен от Дандонг, град, който се намира на границата между двете страни, а през който се осъществява по-голямата част от търговията на Северна Корея .
Както и многото тамошни, той пожелал анонимност. В Дандонг са активни двайсетина агенти, които всъщност са посредници между китайските доставчици и купците от САЩ, Европа, Япония, Южна Корея, Канада и Русия.
"Често крайния купувач не знае, че стоките се изработват в Северна Корея, казва бизнесменът.
Тесктилът е второто по големина перо в износа на Северна Корея, след въглищата и други руди, а печалбата за 2016 г., възлиза на около 752 милиона щатски долара. С последния пакет снакции на ООН, изцяло се забранява износа на въглища.
Китайският износ се е увеличил с 30 на сто, т.е. 1,67 милиарда щатски долара през първата половина на годината, а по-голямата част става дума за платове и други суровини, от които в Северна Корея се прави крайния продукт, готов за пазара.
Австралийският спортни марка "Rip Curl" публично се извини миналата година, когато бе разкрито, че тяхното оборудване за ски, с надпис "Made in China", всъщност е произведена в Северна Корея.
"Rip Curl" обвини доставчика на оборудване за "outsourcing" чрез неоторизиран подизпълнител. Но търговците и брокерите в Дандонг казват, че е широко разпространена практика. Производителите могат да спестят до 75 процента с изработка на дрехите си в заводите в Северна Корея, разкрива китайски търговец. Готовите текстилни продукти често директно се изпращат в китайските пристанища, където само се преопаковат и изпращат.
Максимално експлоатиране на работниците
Текстилното производство в Северна Корея е било силно развито през седемдесетте години на миналия век, когато първите холандски компании са започнали да търгуват с тази комунистическа страна. Въпреки това се е случил спад на производството през последните няколко години, но след това обаче започнал потвроно да расте. Месечната заплата на севернокорейския работник в текстилната промишленост възлиза на около осемдесет долара. Това означава, че производството е дори 30 на сто по-евтино, отколкото в Китай. Освен това, севернокорейските работници дневно произвеждат и 30 на сто повече, отколкото китайските.
Причината за това се крие в експлоатацията. В заводите в Северна Корея, работниците не ходят в тоалетната, за да не се забавя производтственият процес. Има предвидени паузи, които всички трябва да спазват.
Допълнителна причина, поради която севернокорейските работници са по-продуктивни е и тяхното уверение, че работят за подобряване на своята държава, а не само за заплата. Те вярват, че работят за своя лидер и за по-добро бъдеще, въпреки че са слабо платени в сравнение със страните от тяхното обкръжение. Например, в Северна Корея минималната месечна работна заплата е 75 долара, а средната 160 долара. В Китай пък средната месечна заплата варира от 450 до 750 долара.
