Станимир Гъмов е забавен не само пред камерите на „ВИП Брадър”, а и в живота. Актьорът обаче често е под влиянието не само на доброто си настроение, а и на тъга, разочарование и самосъжаление. Това е признавал самият той, разбира се, уточнявайки, че съумява бързо да излезе от тези опустошителни емоционални състояния.
„Не ги наричам депресии.
.jpg)
Силното его не му позволява да се самосъжалява дълго, но и именно силното его го кара да се самосъжалява. Актьорът не е изтъквал причините, поради които периодично затъва в блатото на негативни чувства. В артистичните среди се коментира, че вероятно поводи в миналото му са били моментите на безпаричие. В един такъв актьорът в крайна сметка се мобилизирал и намерил изход от безизходицата. Цяло лято бил общ работник на строеж. Гъмов не се срамува да си го признае. „От бачкане не ме е страх. Трудил съм се на строеж. Носехме, мъкнехме, стъргахме, грундирахме – по 10 часа на ден”, признава той. От тогава той помни и забавна случка. Стъпил на тухла четворка, за да маже с грунд по-нависоко, но взел, че паднал и изсипал кофата върху себе си. „Станах червен... Как се маха ли?! С времето”, казвал е Гъмов с емблематичното си чувство за хумор.
Моментите на финансови затруднения със сигурност са били неприятни за актьора, но това, което го мъчело години наред, а и днес има своето отражение върху емоционалното му състояние, е раздялата с жена му Ани. Той не е споделял причините, но пък е признавал, че чувства силна вина за разрива помежду им. В арт съсловието се мълви, че причината е злоупотребата му с алкохола и бохемските компании, с които пирува до зори Днес двамата са запазили добри отношения и споделят грижите за сина им Иван, пише "Уикенд".
А Станимир Гъмов, както се убеждават всяка делнична вечер и зрителите на „ВИП Брадър”, може да бъде доста забавен. Ръси шеги и споделя житейски истории, почти изигравайки ги като скеч. Както веднъж, малко преди да влезе в Къщата, актьорът сподели, че се крил, за да не влезе в казармата. „Ако не ме бяха приели за актьор, може би щеше да ми се наложи да отида в казарма и това съвсем да обърка нещата... Аз се крих до 30 години. Търсиха ме много упорито, непрекъснато дишаха във врата ми...
