Марин Живков е едва на 41 години, когато получава доживотна присъда. Мъжът работел като таксиметров шофьор и то предимно вечер.
Има дело за изнасилване от 1-ви август 1996 г., което също е прекратено. Следващото дело е в Девня, пак за изнасилване на друго момиче, което е извършено в гористата местност на Вълчи дол. То е съпроводено с физическа сила, използване на нож и закана за убийство, а следствието отново е било прекратено.
Първата жертва Сашка Димитрова е била студентка в Икономическия университет във Варна.
21-годишната Радка е била изнасилена и убита, а тялото й е открито край село Осеново година след убийството.
На 22 май 2000 г. Марин убива по изключително жесток начин Сашка Димитрова. 20-годишното момиче е студентка втори курс в Икономическия университет във Варна. Нейните останки са открити в землището на село Долище, където е водел някои от жертвите си с таксито. Студентката била удушена с електрически кабел, но убиецът така и не е открит няколко години. 4 години по-късно, в края на февруари, в землището на с. Осеново, след изнасилване Живков убива и втората жертва - Радка Даскалова. Останките от тялото на момичето, което е родом от Добрич, са открити година по-късно.
В този период обаче Марин е изключително деен. През 2001 година землището на Орешак изнасилил 23-годишна жена. При всички случаи жертвите са описали таксиметров шофьор с фиат типо, какъвто е Живков. Той е арестуван на 26-и юли 2005 година и признава за убийството на Радка и показва на картата мястото, където е оставил тялото. За изненада на разследващите съобщава и че тя не е единствената му жертва. Таксиджията разказва подробно как убил и откритата през 2000 година Сашка и показва на картата мястото мястото, където е изоставил трупа.
Години по-късно, вече от затвора, Марин отрича да е давал подобни показания и да е виновен за смъртта на момичета. Категоричен е, че част от веществените доказателства за първото убийство изчезнали.
“Полицията и прокуратурата извършиха множество престъпления срещу мен. Още не са разпитани свидетели, които съм посочил и адвокатът ми ги е искал. Тежи ми, че няма правосъдие”, твърди той. Изнасилванията и убийствата били извършени от август 1996 г. до февруари 2004 г., като между всяко едно посегателство Марин на няколко пъти е влизал и излизал от затвора, след като изтърпявал наказания за други престъпления.
“Лежал съм по 5 присъди само за кражби на коли. Аз съм си крадец на автомобили. Това са присъди от младежките години. Крадях коли да се показваме на гаджетата. Доста коли съм откраднал - 20-30, може и 50. Две гаджета в колата и отиваме на кръчма. Тогава кой те спира, сега е друго”, споделя Марин.
Затворникът има свое алиби за убийството на Сашка. “Не е вярно това, че съм є се обадил, извел съм я с таксито, изнасилил съм я и съм я оставил на пътя да я намерят хората. С 5 присъди, дето съм зад гърба, ще я оставя на пътя да я намерят?”, твърди убиецът.
След седем съдебни заседания през март 2008 година Варненският окръжен съд произнася за първи път доживотна присъда без право на замяна за убийствата на студентките и по 10 и 13 години “лишаване от свобода” за изнасилванията. Живков бе наказан и да заплати на родителите на двете убити момичета обезщетения в общ размер на 400 000 лева. Четири месеца по-късно обаче варненският апелативен съд отмени доживотните присъди, като върна делото в тази му част за ново разглеждане на първоинстанционния съд заради допуснати нарушения при събирането и обсъждането на доказателствата в мотивите за двете убийства. Така се стигна до повторно гледане на делото в частта му за умишлените убийства на двете момичета.
През май 2009-а окръжните магистрати отново дадоха най-тежкото наказание. Решението им беше потвърдено от Апелативния и от Върховният касационен съд.
Сестрата Ганка Милева:
Брат ми е красив мъж и няма нужда да изнасилва
Сестрата на Марин - Ганка Милева, не вярва, че брат є е убиец. Тя е инвалид и от дете разчита на него.
“Брат ми е красив мъж, който никога не е имал нужда да изнасилва някоя жена. Сигурна съм, че която и да пожелаеше, можеше да я има доброволно. Но той обичаше съпругата си Нина. Нея я заплашиха пред мен. Бяхме заедно, когато є позвъниха по телефона. Тогава Марин се изплаши и я прати да роди в София. Но след раждането детето им почина... Три месеца след това брат ми го задържаха”, разказа преди време жената, която прави всичко възможно делото да бъде преразгледано и Живков - оневинен.
Ганка не отрича, че брат є е вършил престъпления в младежките си години. “Автомобилите бяха негова страст от дете, затова и може би гледаше на кражбите им като на някаква игра... Когато сме говорили за това, обясненията му бяха точно такива малко инфантилни. Трябва човек да го познава отблизо, за да го разбере... Знаете ли, брат ми никога не е крал автомобили, за да ги продаде след това, той се разхождаше с тях!.. После ги зарязваше някъде”, се опитва да го оправдае сестра му. Тя не пожелава на никого кошмара, който изживява - по цели нощи да мисли как брат є ще остане до края на дните си зад решетките.
